Марс Одисий (на английски: Mars Odyssey, наричан и 2001 Mars Odyssey; букв. превод: Марсианска одисея) е космически апарат, който обикаля около планетата Марс. Основната цел на апарата е да използва спектрометър, за да открие доказателства, че на Марс е имало или още има вода и вулканична активност. Учените се надяват, че информацията събрана от сондата ще помогне за доказването, на това дали някога е съществувал живот на Марс.
Апаратът е изстрелян на 7 април, 2001 г. с ракета-носителДелта II от космодрум Кейп Канаверал, Флорида и достига Марс на 24 октомври 2001 година. Главният двигател на Марс Одисий е пуснат в действие за да намали скоростта му и да може да бъде прихванат в орбита около планетата. Като използва атмосферата на Марс за забавяне, апаратът успява да спести повече от 200 kg от ракетното си гориво. Намаляването на скоростта е завършено на 19 февруари2002 г. и започва мисията по картографирането на повърхността на Марс.
На 15 декември 2010 г. космическият апарат счупва рекорда за най-дълъг операционен живот на сонда до Марс със своите 3340 дни операционен живот като взима титлата от Марс Глобъл Сървейър.[2]
На 28 май2002 г., НАСА обявява, че спектрометърът е засякъл големи количества от водород, белег по който може да се съди за наличие на лед лежащ на 1 m под повърхността.
Мисия
Марс Одисий заснет от Марс Глобъл Сървейър. Снимката вляво от разстояние 135 km, а тази от дясно е заснета от разстояние 90 km.
Марс Одисий има задача да поддържа комуникацията между Земята и марсоходите на Марс. Апаратът извършва тази роля повече от десетилетие и ще продължава да я извършва за последния марсоход на НАСА „Кюриосити“. Около 85% от информацията и снимките направени от двата марсохода „Спирит“ и „Опъртюнити“ са достигнали до Земята благодарение на този апарат. Също така апаратът е проучил подходящите места, където да кацнат марсоходите, а по-късно и за мисията на космическия апарат „Финикс“, който каца на Марс през 2008 г. Одисий помага на апаратът „Марс Риконисънс Орбитър“ да достигне червената планета през март 2006 г., като наблюдава атмосферните състояния докато новия орбитър намали скоростта си и влезе в желаната орбита около Марс.
На 30 септември 2008 г. апаратът променя своята орбита, за да успее да придобие по-добра чувствителност на камерата си за инфрачервено картографиране на руди на Марс. Новата орбита прекратявва използвеането на спектрометъра за гама лъчения, тъй като има опасност от прегряване на инструмента.
НАСА е одобрила четири двегодишни удължения на мисията на Марс Одисий до август 2012 г., за да позволи да се видят годишните разликите при наблюденията над ледените шапки, облаците, прашните бури и да се картографират рудните находища по марсианската повърхност. Обсъжда се пето удължение на мисията до юли 2014 г. поради кацането на марсохода Кюриосити през август 2012 г. Орбиталният апарат има гориво поне до 2015 г. През 2010 говорител на Лабораторията за реактивно движение на НАСА констатира, че апаратът има ресурси за операционен живот поне до 2016 г. „ако не и за след това“.[5]
Инструментът на изследване на радиацията на Марс спира да функционира след Слънчево изригване бомбардирало с частици апратът на 28 октомври 2003 г. Инженерите смятат, че най-вероятно вследствие на преминаването на слънчевите частици някой микрочип в устройството е бил повреден.
На 31 юли 2008 г. НАСА обявява, че спускаемият апарат Финикс е открил следи от вода на Марс,[6] както е предположено през 2002 г. по данни от Марс Одисий. Научния екип се опитва да определи дали водата под формата на лед някога се затопля достатъчно, за да има предпоставки за микроскопичен живот на планетата и дали въглерод-съдържащи и други съставки за присъствие на живот са налични.
Марс Одисий и Кюриосити
Одисий сега предава радио сигнали от марсоходаКюриосити, който е част от мисията Марс Сайънс Лаборътори.[7] Няколко дни преди кацането на марсохода, Марс Одисй нагажда орбитата си така, че да приеме сигнали от марсохода още от първите няколко минути след кацане на марсианската повърхност.[7]
Именуване
Емблема на мисията на Марс Одисий.
Първоначално апратът е именован Марс Сървейър 2001 Орбитър и се е планирало да има за придружаващ го апарат Марс Сървейър 2001 Лендър. Мисията на спусакемия апарат е отменена през май 2000 г. заради провалите се Марс клаймит орбитър и Марс полар лендър в края на 1999 г.
Впоследствие е избрано името 2001 Марс Одисий като почит към вижданията за космическите изследвания в книгите на фантаста Артър Кларк и най-вече романът „2001: Космическа одисея“.
Проектът е разработен от НАСА с помощта на Локхийд Мартин. Очаква се цената на цялата мисия да е около 297 млн. американски долара.
↑P. R. Christensen, B. M. Jakosky, H. H. Kieffer, M. C. Malin, H. Y. McSween Jr., K. Nealson, G. L. Mehall, S. H. Silverman, S. Ferry, M. Caplinger, M Ravine. The Thermal Emission Imaging System (THEMIS) for the Mars 2001 Odyssey Mission // Space Science Reviews 110 (1 – 2). 2004. DOI:10.1023/B:SPAC.0000021008.16305.94. Посетен на 13 март2008.
↑W.V. Boynton, W.C. Feldman, I.G. Mitrofanov, L.G. Evans, R.C. Reedy, S.W. Squyres, R. Starr, J.I. Trombka, C. d'Uston, J.R. Arnold, P.A.J. Englert, A.E. Metzger, H. Wänke, J. Brückner, D.M. Drake, C. Shinohara, C. Fellows, D.K. Hamara, K. Harshman, K. Kerry, C. Turner, M. Ward1, H. Barthe, K.R. Fuller, S.A. Storms, G.W. Thornton, J.L. Longmire, M.L. Litvak, A.K. Ton'chev. The Mars Odyssey Gamma-Ray Spectrometer Instrument Suite // Space Science Reviews 110 (1 – 2). 2004. DOI:10.1023/B:SPAC.0000021007.76126.15. Посетен на 13 март2008.
