След 1956 г. живее постоянно в Коломбо, столицата на Шри Ланка, на която страна е гражданин от 1960 г.
Принос в развитието на космическите апарати
През 1945 г. в своята статия „Извънземни ретранслатори“ („Extra-Terrestrial Relays“), публикувана в списание Wireless World,[1] Кларк предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Идеята впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през II-ата половина на 20 век осигурява предаване на практически всички комуникации, включително - Интернет. Като признание за приноса му, геостационарната орбита се нарича и Орбита на Кларк, но той самият не извлича дивиденти от него, въпреки възможността, която е имал да патентова идеята си за тази система, от която обяснява, че е предпочел да не се възползва с оглед на благото на човечеството, а също и защото е очаквал тя да може да стане реалност едва в по-далечно бъдеще. През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на Американската национална метеорологична служба Хари Векслер, Кларк предполага, че орбиталните спътници могат да се използват за прогнозиране на времето; тази идея също намира приложение.
Неговото първо научнофантастично произведение е разказът „Амбразура“, който излиза през 1946 г. Някои от най-известните му произведения са „Фонтаните на рая“, „Среща с Рама“ и „Градът и звездите“.