PROFILPELAJAR.COM

За Сатурн са известни 117 естествени спътника.^[1]

Въведение

Точният брой спътници на Сатурн вероятно никога няма да бъде определен поради факта, че много от телата, изграждащи пръстените на Сатурн, вероятно са достатъчно големи, за да бъдат класифицирани като малки спътници.

До средата на 20. век са известни 9 спътника. През 1980 г. апаратите Вояджър откриват 9 нови спътника на близка орбита около планетата. През 2000 г. 12 нови спътника са открити, всички на големи разстояния от планетата и на високоексцентрични и ретроградни орбити – най-вероятно тела, прихванати от гравитацията на Сатурн.

Апаратът Касини-Хюйгенс влиза в орбита около планетата на 1 юли 2004 г. и при извършени наблюдения са открити три малки спътника във вътрешността на системата. Наблюдавани са и няколко непотвърдени обекта. На 16 ноември 2004 г. са наблюдавани образувания в пръстените на планетата, дължащи се на няколко малки спътници. Към момента само S/2005 S 1 е потвърден ([1]).

На 3 май 2005 г. астрономи от обсерваторията Мауна Кеа, Хаваи, САЩ, оповестяват откриването на 12 нови спътника. [2][3]. На 6 май 2005 г. екипът на Касини оповестява спътника S/2005 S 1 на орбита в едно деленията на пръстените.

За открития през 1905 г. спътник Темида се оказва, че не съществува.

Известни спътници

Име		Диаметър (km)	Среден орбитален радиус (km)	Орбитален период (дни)	Позиция	Година на откриване
Сатурн 18	Пан	20	133 583	0,576⁽¹⁾	Деление на Енке	1990
Сатурн 37	Дафнис	~7	136 505⁽⁸⁾	0,59537⁽¹⁾	Деление на Кийлър	2005
Сатурн 15	Атлас	33 (37 × 34 × 27)	137 670	0,603⁽¹⁾	Външен A-пръстен (овчар)	1980
Сатурн 16	Прометей	106 (148 × 100 × 68)	139 350	0,614⁽¹⁾	вътрешен F-пръстен (овчар)	1980
	S/2004 S 6⁽²⁾	~5	140 000	0,61		2004
	S/2004 S 4⁽²⁾	~5	140 100	0,619⁽¹⁾		2004
	S/2004 S 3	~5	140 580	0,62095	външен F-пръстен (овчар)	2004
Сатурн 17	Пандора	87 (110 × 88 × 62)	141 520 ⁽³⁾	0,6285⁽⁷⁾	външен F-пръстен (овчар)	1980
Сатурн 11	Епиметей	119 (138 × 110 × 110)	151 422⁽⁷⁾	0,6956⁽¹⁾	коорбитални	1980
Сатурн 10	Янус	179 (194 × 190 × 154)	151 472⁽⁷⁾	0,6960⁽¹⁾	коорбитални	1966
Сатурн 1	Мимас	397 (418 × 392 × 382)	185 404⁽³⁾	0,942422⁽⁴⁾		1789
Сатурн 32	Метония	3	194 000	1,01⁽¹⁾		2004
Сатурн 33	Палена	4	211 000	1,14⁽¹⁾		2004
Сатурн 2	Енцелад	499 (512 × 494 × 490)	237 950⁽³⁾	1,370218⁽⁴⁾	Във вътрешността на E-пръстена	1789
Сатурн 13	Телесто	23 (30 × 25 × 15)	294 619⁽³⁾	1,887802⁽⁴⁾	водеща троянска точка на Тетида	1980
Сатурн 3	Тетида	1060 (1072 × 1056 × 1052)				1684
Сатурн 14	Калипсо	21 (30 × 16 × 16)			задна троянска точка на Тетида	1980
Сатурн 12	Елена	33 (36 × 32 × 30)	377 396⁽³⁾	2,736915⁽⁴⁾	водеща троянска точка на Диона	1980
Сатурн 4	Диона	1120				1684
Сатурн 34	Полидевк	3,5			задна троянска точка на Диона	2004
Сатурн 5	Рея	1528	527 108⁽⁵⁾	4,518212⁽⁵⁾		1672
Сатурн 6	Титан	5151	1 221 930⁽³⁾	15,94542		1655
Сатурн 7	Хиперион	292 (370 × 280 × 226)	1 481 010⁽³⁾	21,27661		1848
Сатурн 8	Япет	1436	3 560 820	79,3215⁽¹⁾		1671
Сатурн 24	Кивиок	~16	11 333 200⁽⁵⁾	450,444⁽⁵⁾	Инуитска група	2000
Сатурн 22	Ижирак	~12	11 372 000⁽⁵⁾	452,760⁽⁵⁾	Инуитска група	2000
Сатурн 9	Феба	220 (230 × 220 × 210)	12 944 300	-549,834^(1,6)	Нормандска група	1899
Сатурн 20	Палиак	~22	14 923 800⁽⁵⁾	680,667⁽⁵⁾	Инуитска група	2000
Сатурн 27	Скади	~8	15 576 200⁽⁵⁾	-725,784^(4,6)	Норманска група (Скати)	2000
Сатурн 26	Албиорикс	~32	16 401 600⁽⁵⁾	784,226⁽⁵⁾	Галска група	2000
	Бебхион	~6	16 898 400⁽⁵⁾	820,130⁽⁵⁾	Инуитска група	2004
Сатурн 28	Ериапо	~10	17 408 700⁽⁵⁾	857,556⁽⁵⁾	Галска група	2000
Сатурн 29	Шиарнак	~40	17 905 700⁽⁵⁾	894,542⁽⁵⁾	Инуитска група	2000
	S/2004 S 13	~6	18 056 300⁽⁵⁾	-905,848^(4,6)	Нормандска група	2004
Сатурн 21	Тарвос	~15	18 160 200⁽⁵⁾	913,685⁽⁵⁾	Галска група	2000
	Хирокин	~8	18 168 290	-914.2921	Нормандска група	2006
Сатурн 25	Мундилфари	~7	18 360 100⁽⁵⁾	-928,806^(4,6)		2000
	Джарнсакса	~6	18 556 910	-943.7841		2006
	S/2006 S 1	~6	18 930 250	-972.4072		2006
	S/2004 S 17	~4	19 099 200⁽⁵⁾	-985,453^(4,6)		2004
Сатурн 31	Нарви	~7	19 370 700⁽⁵⁾	-1006,541^(4,6)		2003
	Бергелмир	~6	19 372 200⁽⁵⁾	-1006,659^(4,6)	Нормандска група (Скати)	2004
	Егир	~6	19 618 400⁽⁵⁾	-1025,908^(4,6)	Нормандска група	2004
Сатурн 23	Сутунг	~7	19 666 700⁽⁵⁾	-1029,703^(4,6)	Нормандска група	2000
	S/2004 S 12	~5	19 905 900⁽⁵⁾	-1048,541^(4,6)	Нормандска група	2004
	Бестла	~7	19 958 700⁽⁵⁾	-1052,722^(4,6)	Нормандска група (Скати)	2004
	Форбоути	~5	20 290 800⁽⁵⁾	-1079,099^(4,6)	Нормандска група (Скати)	2004
	Хати	~6	20 303 300⁽⁵⁾	-1080,099^(4,6)	Нормандска група	2004
	S/2004 S 7	~6	20 576 700⁽⁵⁾	-1101,989^(4,6)		2004
Сатурн 30	Тримър	~7	20 810 300⁽⁵⁾	-1120,809^(4,6)		2000
	S/2006 S 3	~6	21 076 290	-1142,3655		2006
	Суртур	~6	22 243 630	-1238,5750		2006
	Кари	~7	22 305 090	-1243,7117		2006
	Фенрир	~4	22 610 700⁽⁵⁾	-1269,362^(4,6)		2004
	Логе	~6	23 142 010	-1314,3639		2006
Сатурн 19	Имир	~18	23 174 600⁽⁵⁾	-1317,137^(4,6)		2000
	Форнджот	~6	23 608 900⁽⁵⁾	-1354,342^(4,6)		2004

⁽¹⁾ – изчислен от голямата полуос и даден µ параметър на IAU-MPC Natural Satellites Ephemeris Service
⁽²⁾ – все още не е уточнено дали тези обекти са истински спътници или райони с повишена плътност на материала в F-пръстена.
⁽³⁾ – изчислен от периода, използвайки µ параметър на IAU-MPC Natural Satellites Ephemeris Service
⁽⁴⁾ Източник: NASA Архив на оригинала от 2005-03-09 в Wayback Machine.
⁽⁵⁾ Източник: IAU-MPC Natural Satellites Ephemeris Service
⁽⁶⁾ Отрицателни стойности значат ретроградна орбита около Сатурн.
⁽⁷⁾ Източник: NASA/JPL Архив на оригинала от 2010-06-01 в Wayback Machine.
⁽⁸⁾ Източник: [4] Архив на оригинала от 2017-05-13 в Wayback Machine.

Групиране на спътниците

Спътниците на Сатурн могат най-общо да бъдат поделени на шест групи.

Спътници-овчари

Спътниците-овчари са малки по размери тела на орбита в някое от деленията на пръстените на Сатурн или близко до тях. Те са отговорни за поддържането на деленията и формата на пръстените, като им придават отчетливи граници. Спътниците-овчари на Сатурн са Пан, S/2005 S 1, Атлас, Прометей, Пандора и S/2004 S 3 (както и непотвърдените спътници S/2004 S 4 и S/2004 S 6).

Коорбитални спътници

Янус и Епиметей са коорбитални спътници. Те са с подобни размери и имат орбити, с отличаващи се само на няколко километра големи полуоси. Те обаче не се сблъскват поради ефектите на взаимната им гравитация, а на всеки четири години си разменят орбитите.

Масивни вътрешни спътници

Вътрешните масивни спътници са на орбита между Сатурн и E-пръстена — Мимас, Енцелад, Тетида и Диона. В тази група се числят и два новооткрити малки спътника — Метония и Палена.

Троянски спътници

Троянските спътници са вид коорбитални спътници, на орбита около Сатурн еднаква с някои значително по-масивен спътник (виж точки на Лагранж). Тетида има два троянски спътника — Телесто и Калипсо, както и Диона — Елена и Полидевк.

Външни масивни спътници

Тази група обваща най-масивните спътници на Сатурн на орбита отвъд Е-пръстена – Рея, Хиперион, Титан и Япет.

Инуитска група

Инуитската група включва 5 спътника с подобни разстояния до Сатурн и инклинации — Кивиок, Ижирак, Палиак, Шиарнак и S/2004 S 11.

Нормандска група

Нормандската група включва 18 спътника с подобни разстояния до Сатурн и инклинации — Феб, Скади, Нарви, Мундилфари, Сутунгур, Тримър, Имир, от S/2004 S 7 до S/2004 S 10 и от S/2004 S 12 до S/2004 S 18. Всички са на ретроградна орбита.

Галска група

В галската група се числят три от най-външните спътника със сходни орбитални разстояния и инклинации — Албиорикс, Ериапо и Тарвос.

Бележки по наименованията

Някои астероиди носят имена, съвпадащи с тези на спътници на Сатурн, като например 55 Пандора, 106 Диона, 577 Рея, 1809 Прометей, 1810 Епиметей, 4450 Пан.

Вижте също

Източници

↑ Planetary Satellite Discovery Circumstances

[1] Planetary Satellite Discovery Circumstances

[1]

Естествени спътници на Сатурн