Яким Тодоров е роден в дебърското село Гари, Западна Македония в 1861 година в семейството на строителя и резбар Тодор Петков. Учи при баща си. В 1889 година баща му заболява и оставя резбите на иконостаса и другите мебели в църквата „Света Петка“ в Горна Белица на Яким.[1]
Яким Тодоров изработва балдахина на охридската катедрала „Свети Климент“, воден от руски каталог. В 1893 година изработва владишки трон за църквата на манастира „Свети Наум“. Заедно с брат си Нестор Тодоров издълбават владишкия трон на „Свети Климент“ и оставят надпис: „Издолбаное изъ руки Ѧкима и Нестора Тодорови Рекали с. Гаре. Сеи тронъ издѣлбасѧ во лѣта 1895 май 20“. След това Яким Тодоров прави балдахина и свещника за църквата на Слепченския манастир, а после иконостаса, амвона и владишкия трон за „Свети Никола“ в Мраморец. В 1896 година владиката Методий Охридски му поръчва иконостаса, амвона и владишкия трон за „Свети Георги“ в Злести.[1] На следната 1898 година прави и резбите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Мешеища.[2]
Дейността на войводата Дамян прекъсва работата му в Ърбино. Илинденското въстание в 1903 година го заварва да резбова тавани в турските конаци в Издеглаве. В края на година е принуден да бяга в Свободна България и се установява в София. Започва работа в резбарската работилница на Филипови, където остава до 1924 година. В средата на 30-те години продължава да работи.[2]
