Селото е разположено в областта Долна Преспа, недалеч от Песпанското езеро, в подножието на планината Баба. Селото се дели на две махали – Горно и Долно село.
История
В XV век в Щърбова са отбелязани поименно 124 глави на домакинства.[1] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Ищербова, хас на падишаха, със 74 ханета гяури, 50 ергени гяури и 2 вдовици гяурки.[2]
Селото първоначално е в местността Шешури, след което се мести в местността Реките и накрая в местността Кукища. В ΧΙΧ век Щърбово е българско в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Щърбово има 114 жители българихристияни.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от края на XIX – началото на XX век.[4]
По време на Илинденското въстание на 15 август 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Дойчин Котев, Дойчиница Котева, Ристо Милев, Фоти Толчев и Наум Стоянов.[7]
През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише:
„
Щърбово брои само 30 кѫщи, каменна направа. На 16 августь, прѣзъ врѣме на възстанието, то било ограбено и убити били 5 души селяни, между които една жена. Споредъ казването на селянитѣ, то не било изгорено, защото цѣлото е чифликъ на Сейфулахъ бей отъ Заваляни. Дѣдо владика слѣзе въ кулата на бея, кѫдѣто кехаята, българинъ, не знаеше какъ и съ какво повече да ни услужи. Въ една стая на кулата се прибрахме азъ и другитѣ служащи при владиката. Вечерьта кехаята ни гости съ черна топла погача и фасуль. При насъ вечераха и нѣколко души селяни. Отъ тѣхъ азъ научихъ, че прѣзъ врѣмето на възстанието надъ селото имъ станало голѣмо сражение между четитѣ и войската. Тукъ е падналъ убитъ районния войвода Никола Кокаревъ.[8]
.jpg)
