Церово (на македонска литературна норма : Церово ; на албански : Cerova , Церова ) е село в Северна Македония .
География
Географски селото принадлежи към областта Горни Полог , но административно се води към община Маврово и Ростуше .
История
Документ с печат от Церовската селска община от 1916 г. по време на българското управление на Македония
Заповед от гостиварския околийски управител за поправка на пострадала от пожар къща в Церово, 21 януари 1918 г.
В XIX век Церово е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя . Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година Церово има 240 българи християни .[ 1]
В селото съществува българско училище.През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 23 ученици, от които 8 ученички и 15 ученици с 1 учител.[ 2]
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 18 от 33 християнски къщи в селото през 1900 година признават Цариградската патриаршия.[ 3] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 28 сръбски патриаршистки къщи.[ 4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Церово има 136 българи екзархисти и 104 българи патриаршисти сърбомани . В селото работят българско и сръбско училище.[ 5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 6]
В 1913 година селото попада в Сърбия . Според Афанасий Селишчев в 1929 година Церово е център на община от 5 села в Горноположкия срез и има 34 къщи с 230 жители българи.[ 7]
Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители македонци .[ 8]
Личности
Родени в Церово
Теодоси Иванов, македоно-одрински опълченец, 9-а Велешка дружина; неизвестно - 7.XI.1912 г. убит[ 9]
Тодор Иванов Йовчев, македоно-одрински опълченец, скулптор; IV отделение; 4-та рота на 9-а Велешка дружина; 16.X.1912 г. - 7.XI.1912 г. убит при Узун Химитлер[ 10]
Бележки
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 213.
↑ Серафимовъ, Л . Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му . Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7 . с. 298.
↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство , 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 886.
↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 13 септември 2007
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 301.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 323.