Хродеганг произлиза от австразийската висша аристокрация. Син е на Сиграмнус и Ландрада.[2] Образован е много добре и става секретар и министър на Карл Мартел. През 742 г. той е номиниран от Карлман за епископ на Мец.
Заради постиженията си като договорник между Пипин Млади и папаСтефан II през 754 г. папата го прави архиепископ и митрополит на Австразия (като наследник на Бонифаций). Като епископ основава манастири. Той въвежда латинската литургия.
Хродеганг умира на 6 март 766 г. в Мец и е погребан в близкия манастирГорз. Той се чества на 6 март.
Литература
Friedrich Wilhelm Bautz: Chrodegang. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 1015 – 1016.
Eugen Ewig: Beobachtungen zur Entwicklung der fränkischen Reichskirche unter Chrodegang von Metz.Frühmittelalterliche Studien. Bd. 2 (1968), S. 67 – 77.
Jürgen Sydow: Chrodegang. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 250.