Той е вторият син на принц Хайнрих XLIV Ройс-Кьостриц (1753 – 1832) и първата му съпруга фрайин Вилхелмина Фридерика Мария Августа Елеонора фон Гойдер-Рабенщайнер (1755 – 1790), дъщеря на фрайхер Фридрих Кристиан фон Гойдер-Рабенщайнер (1710 – 1770) и Йохана Вилхелмина фон Бредов (1729 – 1758). Баща му се жени втори път на 12 май 1792 г. във Фалкенбург, Лимбург, за фрайин Августа Ридезел цу Айзенбах (1771 – 1805).
След смъртта на по-големия му брат Хайнрих LX той става сеньор на „средния клон на линията“ Кьостриц. От 1833/1834 г. до смъртта си Хайнрих LXIII е в I. Камера на Саксонския парламент. Той притежава също рицарските имения в Клипхаузен в област Майсен, Лайхнам и Кликс в област Бауцен.[1]
Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц умира на 55 години на 27 септември 1841 г. в Щонсдорф, Йеленогорски окръг, Югозападна Полша.
Фамилия
Първи брак: на 21 февруари 1819 г. в дворец Вернигероде с графиня Елеонора фон Щолберг-Вернигероде (* 26 септември 1801, Илзенбург; † 14 март 1827, Клипхаузен), дъщеря на граф Хайнрих фон Щолберг-Вернигероде (1772 – 1854) и принцеса Каролина Александрина Хенриета Жанета (Жѐни) фон Шьонбург-Валденбург (1780 – 1809). Тя умира на 25 години след раждането на последния им син. Те имат шест деца:[2][3][4]
Йохана Елеонора Фридерика Еберхардина (* 25 януари 1820, Дрезден; † 14 юли 1878, Ронщок), омъжена на 20 юли 1843 г. в Щонсдорф за принц Фердинанд Хайнрих Ердман фон Шьонайх-Каролат (* 26 юли 1818, Забор; † 24 май 1893, Забор)
Хайнрих IV Ройс-Кьостриц (* 26 април 1821, Дрезден; † 25 юли 1894, Ернстбрун), наследява братовчед си княз Хайнрих LXIX („стария клон“) след смъртта му на 1 февруари 1878 г. като княз на Ройс-Кьостриц, женен на 27 декември 1854 г. в Грайц за принцеса Луиза Ройс цу Грайц (* 3 декември 1822, Грайц; † 28 май 1875, Ернстбрун до Виена); има един син и две дъщери; баща на царица Елеонора Българска
Хайнрих X принц Ройс (* 14 март 1827, Клипхаузен; † 26 октомври 1847, Падуа)
Втори брак: на 11 май 1828 г. в дворец Вернигероде с графиня Каролина фон Щолберг-Вернигероде (* 16 декември 1806, Гедерн; † 26 август 1896, Щонсдорф), дъщеря на граф Хайнрих фон Щолберг-Вернигероде (1772 – 1854) и принцеса Каролина Александрина Хенриета Жанета фон Шьонбург-Валденбург (1780 – 1809). Тя е сестра на първата му съпруга. Те имат шест деца:[5][6]
Хайнрих XII принц Ройс (* 8 март 1829, Дрезден; † 15 август 1866, Бад Лобенщайн), господар на Щонсдорф, женен на 6 юни 1858 г. в Плес за графиня Анна фон Хохберг, фрайин фон Фюрстенщайн (* 23 юли 1839, Фюрстенщайн; † 14 март 1916, Дрезден), има син и дъщеря
Хайнрих XIII принц Ройс (* 18 септември 1830, Клипхаузен; † 3 януари 1897, Башков), принц, господар на Башков (в област Познан), женен на 25 септември 1869 г. във Фюрстенщайн за графиня Анна фон Хохберг, фрайин фон Фюрстенщайн (* 23 юли 1839, Фюрстенщайн; † 14 март 1916, Дрезден), вдовица на брат му
Луиза (* 15 март 1832, Клипхаузен; † 1 април 1862, Щонсдорф)
Хайнрих XV принц Ройс (* 5 юли 1834, Клипхаузен; † 23 декември 1869, Меран), женен на 26 ноември 1863 г. в Яновиц за графиня Луитгарда фон Щолберг-Вернигероде (* 30 август 1838, Яновиц; † 4 април 1917, Клипхаузен); има пет дъщери
Анна Елизабет Ройс-Кьостриц (* 9 януари 1837, Дрезден; † 2 февруари 1907, Вернигероде), омъжена на 22 август 1863 г. в Щонсдорф за 1. княз Ото фон Щолберг-Вернигероде (* 30 октомври 1837, Гедерн; † 19 ноември 1896, Вернигероде)
Хайнрих XVII, принц Ройс (* 20 май 1839, Клипхаузен; † 16 август 1870, битката при Марс ла Тур)
Литература
Gerhard Köbler, Reuß (Grafen, Fürstentum, Herrschaft) Seite 519 und 520; Reuß-Haberkorn (Reichsritter), Reuß-Gera (Herrschaft, Grafen, Fürstentum), Reuß-Greiz (Grafen, Fürstentum, Herrschaft) und Reuß-Schleiz (Herrschaft, Fürstentum) Seite 520 und 521, in: Historisches Lexikon der deutschen Länder – Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart, sechste überarbeitete Auflage, 1999 Verlag C.H.Beck München, ISBN 3 406 443338
Berthold Schmidt, Die Reußen, Genealogie des Gesamthauses Reuß älterer und jüngerer Linie, sowie der ausgestorbenen Vogtslinien zu Weida, Gera und Plauen und der Burggrafen zu Meißen aus dem Hause Plauen, Schleiz 1903
Sigismund Stucke, Die Reußen und ihr Land – die Geschichte einer süddeutschen Dynastie. A-St. Michael 1984, ISBN 3-7053-1954-X
Gothaischer Hofkalender, verschiedene Jahrgänge des 19. Jh.
Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 174.
~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959.
Източници
↑Josef Matzerath: Aspekte sächsischer Landtagsgeschichte – Präsidenten und Abgeordnete von 1833 bis 1952, Dresden 2001, S. 48
