Ройс-Кьостриц (на немски: Reuß-Köstritz) е името на владение, един Paragium, което съществува от 1692 до 1918 г. с резиденция дворец Кьостриц. Фамилията от графове и князе фон Ройс цу Кьостриц е апанаж-странична линия на Ройс млада линия, клон на род Дом Ройс. Линията Кьостриц е толкова многобройна, че се дели по-късно на различни клонове. Графската по-късно княжеска линия Ройс-Кьостриц дава държавници и висши военни. Дъщерите на фамилията са смятани за княжески кандидатки за женитба и дават една велика херцогиня и една царица.
История
Линията Ройс-Кьостриц се отделя през 1692 г. от младата линия, издигната е през 1806 г. в имперското княжеско съсловие.
От 5 юни 1930 г. фамилните членове имат титлата принц или принцеса Ройс. Шефът на фамилията има единствен титлата княз Ройс цу Кьостриц, днес княз Ройс.
Основател на линията е граф Хайнрих XXIV (* 26 юли 1681, † 24 юли 1748), прародител на всички още живеещи Ройси.
Известни личности
Хайнрих LXIII (* 1786, † 1841), жени се I. на 21 февруари 1819 графиня Елеонора цу Щолберг-Вернигероде (1801 – 1827) от Дом Щолберг и след нейната смърт II. на 11 май 1828 за графиня Каролина цу Щолберг-Вернигероде (1806 – 1896), двете дъщери на граф Хайнрих фон Щолберг-Вернигероде (1772 – 1854) и принцеса Каролина Александрина Хенриета Жанета (Жѐни) фон Шьонбург-Валденбург (1780 – 1809), дъщеря на пруския държавен министър Еберхард фон дер Рек (1744 – 1816). От двата му брака има по шест деца.
Хайнрих IV Ройс-Кьостриц (* 1821, † 1894), шеф на средната линия (от 1841), княз Ройс цу Кьостриц (1878 – 1894), наследява след смъртта на княз Хайнрих LXIX Ройс-Кьостриц (стария клон) Парагиат Кьостриц и княжеската титла, става собственик на Фидайкомисе Ернстбрун и Хагенберг в Долна Австрия, кралски пруски генерал на кавалерията à la suite на армията; ∞ (1854) за принцеса Луиза Ройс цу Грайц (* 1822, † 1875), вдовица на принц Едуард фон Саксония-Алтенбург (* 1804, † 1852); деца:
Genealogisches Taschenbuch der Fürstlichen Häuser, 179., Gotha, Jg. 1942, S. 85 & 86.]
Chronik des fürstlichen Hauses der Reussen von Plauen, Herausgegeben von Friedrich Majer, Veröffentlicht auf Kosten des Verfassers 1811 in Weimar, Original der Bayerischen Staatsbibliothek, Digitalisiert am 1. Sept. 2008, 198 Seiten books.google.de
Heinrich Hahn, Heinrich LXIV. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 587.
Stucke, Sigismund, Die Reußen und ihr Land. Die Geschichte einer süddeutschen Dynastie. J.G.Bläschke Verlag. St.Michael 1984, ISBN 3-7053-1954-X, p. 197 – 200.
Schwennicke, Detlev, Europäische Stammtafeln. Neue Folge. Teil I/3 Die Häuser Oldenburg, Mecklenburg, Schwarzburg, Waldeck, Lippe und Reuss. Vittorio Klostermann. Frankfurt/Main 2000, ISBN 3-465-03060-5, T. 364 – 368.
