Той е син на кемерера и главен-щалмайстера на Великия курфюрст, Хенинг Бернд фон Шверин (1631 – 1704) и Катарина Елизабет фон Шмелинг, дъщеря на померанския съветник Йоахим Хенинг фон Шмелинг (1604 – 1657).
Той наследява от баща рицарското имение Меркиш в Бранденбург, получено от баща му през 1684 г. и получено наследствено 1701 г. от Фридрих I. През 1728 г. той става, както баща му, главен щал-майстер с ранг на бюджетен министър. От 1739 г. той е таен бюджетен съветник и също първи камерхер. На 12 юни 1740 г. той става рицар на „Ордена на Черния орел“. Той също е протектор на „Академията на науките“.[2]
В наследственото си имение Меркиш Вилмерсдорф той построява къща през началото на 18 век, престорява 1746 г. селската църква и създава там гробница.
Фамилия
Фридрих Богислав фон Шверин се жени 1714 г. за Доротея фон Каниц (* 13 юли 1668; † 3 февруари 1760), дъщеря на генерал-майор Кристоф Албрехт фон Каниц (1653 – 1711) и Мария Готлиба Шах фон Витенау (1659 – 1736).[3] Те имат осем деца, между тях:
Фридрих Алберт фон Шверин (* 7 април 1717, Берлин; † 12 юни 1789, Карлсруе), пруски генерал-майор, главен щал-майстер и таен бюджетен министър, женен I. 1762 г. в Борау за графиня Хенриета Вилхелмина Юлиана фон Логау (1738 – 1781), II. 1783 г. за фрайин Фридрика София фон Малтцан (1740 – 1814); от първия брак има три деца
Гнеомар Конрад Богислав фон Шверин (* 3 ноември 1721; † 10 август 1769), кралски главен щал-майстер, женен 1748 г. в Берлин за Илзаба София Доротея фон Бредов (* 10 октомври 1722; † 28 май 1788), дъщеря на полковник Йохан Лудвиг фон Бредов; имат син. Тя е дворцова дама на София Доротея, съпругата на крал Фридрих Вилхелм I Пруски
Литература
Rolf Straubel: Biographisches Handbuch der preußischen Verwaltungs-und Justizbeamten 1740 – 1806/15. In: Historische Kommission zu Berlin: Einzelveröffentlichungen. 85. K. G. Saur Verlag, München 2009, ISBN 978-3-598-23229-9, S. 938
Geschichte des Geschlechts von Schwerin. Band 2, S. 265f.
↑Christian August Ludwig Klaproth, Immanuel Karl Wilhelm Cosmar: Der königl. Preußische und Churfürstl. Brandenburgische Wirklich Geheime Staats-Rat an Seinem zweihundertjährigen Stiftungstage den 5ten Januar 1805. Berlin 1805, S. 419, S. 419, Nr. 188.
↑Helden-, Staats-und Lebengeschichte des allerdurchlautistens Königs und Herren Friedrich des Anderen. Band 8, S. 10.