СърФренсис Едуард Йънгхъзбанд (на английски: Francis Edward Younghusband) е английски колониален деятел, ръководител на британска въоръжена експедиция в Тибет в началото на ХХ век.
През следващите години извършва още две експедиции като продължава изследването на Каракорум и Памир и неведнъж се среща с руски изследователи в този район, в т.ч. с Бронислав Громбчевски.
Със своята дейност Йънгхъзбанд в значителна степен допринася за разрастването на Памирско-тибетската криза в края на ХІХ век.
Военна операция в Тибет (1903 – 1904)
През 1903 г. вицекралят на Индия лорд Кързън упълномощава Йънгхъзбанд да провежда преговори с тибетската администрация по търговски въпроси и разрешаване на погранични спорове. Опитите му с мирни средства не довеждат до споразумения и англичаните под командването на генерал Д. Макдонълд извършват въоръжена атака, която също не успява.
През 1904 г. Йънгхъзбанд възглавява нова британска военна експедиция, която завладява със сила свещения град на Тибет – Лхаса. Далай лама ХІІІ и дворът му бягат в Монголия, където търсят руска военна поддръжка, но поради външнополитически проблеми (в разгара на Руско-японската война) Русия не откликва на молбите на тибетското правителство в емиграция. По същото това време останалите в Лхаса управници на Тибет са принудени да подпишат неравноправни търговски договори с Великобритания. За блестящо проведената военна операция Йънгхъзбанд е посветен в рицарско звание.
Изследвания, обществена дейност и последни години (1905 – 1942)
През 1906 – 1909 г. продължава изследванията на Кашмир вече в качеството си на британски резидент. През 1909 г. напуска военното поприще и се отдава на обществена и политическа дейност. Премества се в Лондон и участва в множество обществени движения. По-късно се отказва от политическа дейност, но продължава да остава патриот, сътрудничи с Кралското географско дружество (от 1919 г. е негов председател), способства и организира няколко британски експедиции в Хималаите и Тибет.
В напреднала възраст Йънгхъзбанд се отказва и от обществената си дейност и се отдава на религията. Организира Световен конгрес на религиите и до смъртта си на 31 юли1942 година е всецяло подвластен на религиозни учения – най-вече индийски религиозни учения.
Произведения
Confidential Report of a Mission to the Northern Frontier of Kashmir in 1889 (Calcutta, 1890).