Франц Конрад е от 1695 г. в катедралния манастир в Бамберг. След следването му в Рим и Ангерс той е от 1709 г. пратеник на Курфюрство Майнц в бранденбург-пруския и в саксонския двор. От 1719 г. той е и във вюрцбургския катедрален капител, където от 1727 г. е домпропст и през 1747 г. създава „Домхеренхоф Щадион“ („Мармелщайнер хоф“).[2]
След смъртта на бамбергския княжески епископ Йохан Филип Антон фон и цу Франкенщайн бамбергския катедрален капител го избира във втория изборен процес на 23 юли 1753 г. за негов наследник. Папа Бенедикт XIV го одобрява на 26 септември същата година.[3] Франц Конрад умира след четири години през март 1757 г. и е погребан в катедралата на Бамберг. Неговият гробен камък се намира в църквата „Св. Михаел“ в Бамберг.
Литература
Constantin von Wurzbach: Stadion, Franz Conrad Graf (Fürstbischof). In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 37. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1878, S. 28
Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches. Ein biographisches Lexikon. 1648 bis 1803. Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-06763-0.
Constantin von Wurzbach: Stadion, das Grafenhaus, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 37. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1878, S. 22 – 25.
↑Stefan Kummer: Architektur und bildende Kunst von den Anfängen der Renaissance bis zum Ausgang des Barock. In: Ulrich Wagner: Geschichte der Stadt Würzburg. 4 Bände; Band 2: Vom Bauernkrieg 1525 bis zum Übergang an das Königreich Bayern 1814. Theiss, Stuttgart 2004, ISBN 3-8062-1477-8, S. 576 – 678 und 942 – 952, hier: S. 655 f. und 949.