Формула Е (официално ABB FIA World Formula E Championship), е автомобилен шампионат за едноместни открити болиди с електрическо задвижване под егидата на ФИА. Първоначалната идея за такъв шампионат е на бившия шеф на ФИА Макс Моузли, като тя бива доразвита от настоящия президент Жан Тод, а официално проектът стартира през 2012 г., когато за промоутър е обявен Алехандро Агаг, испански бизнесмен, който в миналото си е бил евродепутат, собственик на отбора от ГП2Барва Адакс и президент на футболния отбор Куинс Парк Рейнджърс.[1] Дебютното състезание във Формула Е е на 13 септември2014 г. в Пекин, като на старта застават 10 отбора с по два болида. Състезанията от календара се провеждат по улиците на световни мегаполиси и през първия сезон са общо 10. Новост е т. нар. FanBoost – след гласуване на феновете в социалните мрежи преди всяко състезание трима от пилотите получават правото да използват еднократно петсекундно увеличение на мощността.
Регламент
Състезателен ден
За да се намалят разходите и неудобствата за града-домакин, свързани със затварянето на улици, състезателният уикенд, познат от Формула 1, тук е сведен до рамките на един ден.[2] Сутрин се провеждат двете свободни тренировки с дължина от по 45 и 30 минути, като пилотите разполагат с пълната мощност на болидите от 200 кВ (270 к.с.). По обед се провежда квалификацията за място, отново с пълна мощност на болидите, като чрез жребий пилотите се разделят на четири групи, всяка от които има на разположение 10 минути на пистата. Следва почивка за презареждане на батериите на болидите. Същинското състезание, наречено еПри (ePrix), се състои в късния следобед и трае около един час. Мощността на болидите е ограничена до 150 кВ (202,5 к.с.), като еднократната употреба на FanBoost увеличава мощността до 180 кВ (243 к.с.). Пробегът с едно зареждане на батерията трае около 25 минути,[1] затова правилникът предвижда задължително спиране в бокса, при което вместо да се презарежда батерията (пълното презареждане отнема около 50 минути[2]), пилотът се качва във втория си болид. Минималното време за това спиране в бокса се определя в деня на състезанието. Смяната на гуми е забранена.
Точкуване
Точковата система е подобна на тази във Формула 1, като допълнителни точки се дават за най-добро време в квалификацията за място и най-бърза обиколка по време на състезанието.[2] На победителя се дават 25 точки, за 2-ро място – 18, за 3-то – 15, за останалите места до 10-о съответно 12, 10, 8, 6, 4, 2 и 1. Победителят в квалификация печели 3 точки, а направилият най-бърза обиколка – 2.
Отбори
Всеки отбор разполага с двама пилоти и четири болида, като е възможна регистрацията на двама резервни пилоти. По време на състезание броят на хората в екипа на един отбор е ограничен до осем – един отборен шеф, двама състезателни инженера, един анализатор на данни и четирима механика, като в това число не спадат пилотите и персоналът, отговорен за двигателите.[3] През дебютния сезон отборите разполагат с идентични болиди, произведени от френската компания Спарк Рейсинг Текнолъджи, предоставени им срещу част от приходите от спонсори. От втория сезон шампионатът ще стане отворен и отборите ще могат да разработват свои собствени болиди.[4] С цел намаляване на разходите, отборите ще бъдат задължени да предоставят направените от тях болиди на два клиентски отбора за не повече от 350000 евро. Също само през първия сезон отборите са базирани в обща централа на пистата Донингтън парк във Великобритания. Бюджетът на един отбор за един сезон не трябва да надвишава 2,5 милиона евро.[5]
Прототипът Formulec EF01 е създаден през 2010 г. от Мерцедес ГП с двигател на Сименс. Той е използван за промоционален видеоклип и демонстрации в градовете-домакини на надпреварата. Болидът, с който през първия сезон ще бъдат снабдени всички отбори се нарича Спарк-Рено SRT 01E и е създаден в продължение на десет месеца от Спарк Рейсинг Текнолъджи в сътрудничесетво с Макларън, Уилямс, Далара, Рено.[8] Шасито от карбон и алуминий е дело на Далара и покрива същите изисквания за безопазност като във Формула 1, а аеродинамичният му дизайн спомага за по-лесно изпреварване.[9] Електрическият двигател е произведен от Макларън и е същият, какъвто фирмата използва в суперавтомобилаМакларън P1.[10] Акумулаторните батерии са създадени от Уилямс, като първоначално те са разработени за суперавтомобила на Ягуар C-X75.[1] Петстепенната скоростна кутия е дело Хюленд.[9] Технически партньор на шампионата е Рено. Доставчик на гумите е Мишлен, като те са едни за сухо и мокро.[9]
Максималната скорост на болида е 225 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч – 3 секунди.[11] Пълната мощност по време на тренировки и квалификации е 200 кВ (270 к.с.), а в състезателен режим – 150 кВ (202,5 к.с.).[11] Минималното допустимо тегло на болида заедно с пилота е 888 кг (от които акумулаторните батерии са 320 кг), а максималните габарити са 5000 мм дължина, 1800 мм широчина и 1250 мм височина.[11] Издаваният от болида шум при висока скорост е около 80 децибела и е по-висок от този на автомобил с бензинов двигател (70 децибела).[12]
FanBoost
С началото на всяко състезание феновете имат време до деня да следващото да гласуват в социалните мрежи за пилоти, които еднократно да разполагат с допълнителна мощност от 30 кВ (40 к.с.) в рамките на 5 секунди.[2] Право на употреба на FanBoost получават тримата пилоти с най-много гласове. Всеки фен може да гласува само за един пилот на официалния сайт на Формула Е, във Фейсбук и Туитър, както и в най-популярната китайска платформа за микроблоговеСина Уейбо.[13] През официалната апликация за смартфони феновете могат да гласуват за пет пилота на състезание.[13]
Телевизионно излъчване
Стартовете от Формула Е се излъчват пряко по телевизията или на официалния сайт по целия свят.[14] В България шампионатът се предава пряко по БНТ HD.[15]
Дебютен сезон
Календар
Първоначално сезон 2014/2015 включва десет състезания между септември2014 и юни1015 г. Календарът е одобрен през декември2013 г.[16] Впоследствие обаче от календара отпада Рио де Жанейро, който преди това е заменил Хонконг. Това води до разместване на градовете в календара, а мястото на провеждане на петия кръг остава неуточнено, като това би трябвало да бъде някой град в Северна или Южна Америка. Кандидати са Атланта, Ванкувър и Мексико Сити. По-късно Алехандро Агаг заявява, че има възможност този кръг да отпадне от календара или на негово място да се състои втори старт на някое от европейските трасета.[17] В крайна сметка в началото на февруари е обявено, че като предпоследен кръг ще бъде добавена надпревара в Москва.[18] По-късно през същия месец след дълго чакане е получено разрешение лондонското състезание да се състои в парка Батърсий, като в два поредни дни ще се проведат два старта, увеличавайки бройката на кръговете през сезона на 11.[19]
През април 2014 г. са потвърдени отборите, които ще се състезават в първия сезон. Два месеца по-късно обаче Дрейсън Рейсинг се отказва от участие. Неговото място заема Трули ГП на Ярно Трули, като Дрейсън Рейсинг става технически партньор на Трули ГП. Преди състезанието в Лонг Бийч името на Чайна Рейсинг е сменено на НЕКСТЕВ ТСР.[21]
.JPG)
