Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници.
Брус Макларън, създателят на тима, носи първата победа за отбора в ГП на Белгия 1968, но най-големият им успех е в Кан-Ам сериите, където са недостижими през периода от 1967 до 1971. Следват и победи в Индианаполис 500 от Марк Донихю през 1972 и Джони Ръдърфорд през 1974 и 1976.
След смъртта на Брус Макларън при катастрофа през 1971, Теди Мейър заема мястото му като директор на отбора. През този период тимът печели конструкторската титла и при пилотите, благодарение на Емерсон Фитипалди през 1974 и Джеймс Хънт през 1976.
От 1974 започва сътрудничеството им с „Филип Морис“ (Марлборо), което продължава до 1996 година.
През 1981 Макларън се сливат с отбора на Рон Денис Проджект 4 след неуспешния 1980 сезон. Това се оказа добър ход, като те печелят първата ГП, след като Джеймс Хънт за последно финишира първи с Макларън в ГП на Япония през 1977. Благодарение на MP4 тимът отново се върна в челото на колоната заедно с отборите на Брабам, Рено, Ферари, Лотус и Уилямс. Макларън също така се преместват от Колнбрук в новата им база в Уокинг.
От началото на 2021 г., отборът използва задвижващи системи на Мерцедес.
Този раздел се нуждае от подобрение.
Необходимо е: допълване на таблицата за годините между 2009 и 2017. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
.svg){kind=small}
