Филипово (област Благоевград)

Тази статия е за селото в Разложко. За селото в Тополовградско вижте Филипово (Област Хасково).
Филипово
България
41.7645° с. ш. 23.6869° и. д.
Филипово
Област Благоевград
41.7645° с. ш. 23.6869° и. д.
Филипово
Общи данни
Население600 души[1] (15 март 2024 г.)
39,6 души/km²
Землище15 157 km²
Надм. височина863 m
Пощ. код2775
Тел. код074496
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ76090
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Банско
Стойко Баненски
(независим политик; 2023)
Кметство
   – кмет		Филипово
Фаим Молла
(Напредък)
Филипово в Общомедия

Фѝлипово е село в Югозападна България. То се намира в община Банско, област Благоевград.

География

Село Филипово се намира в планински район. То се намира на 1 километър от пътя, свързващ град Добринище с град Гоце Делчев, като отбивката е при село Места. Целият път между Филипово и Осеново (5 – 6 километра) е съпроводен от интересни скални образувания.

История

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Долне Филиб е посочено като село, в което живеят 24 немюсюлмански семейства, а в село Горне Филип – 36 немюсюлмански домакинства.[2] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Долне Филип е посочено като село, в което живеят 6 немюсюлмански семейства.[3]

В XIX век Филипово е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1867 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Филипово (Philippovo) е посочено като село с 50 домакинства, 80 жители помаци и 70 жители християни.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Филипову като село с 20 български и 30 турски къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Илипово, селце в един ъгъл, който се образува от левия бряг на Места и един неин приток, що минува до Осеново. Почва песъчлива и слаба. Поминуват се на гурбетлък със зидарство. Българска църква. Броят на къщите е 40, по половина българе и помаци. Владее крайна сиромашия. От ден на ден жителите се изселят.[6] “

Население

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Илпово (Филипово) е смесено българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 280 българи-мохамедани и 120 българи-християни[7] в съответно 35 и 15 къщи.[8]

Личности

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  3. ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
  5. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  6. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 9.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  8. ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
  9. ↑ Япов, Петър. Помаците. София, Сдружение мостове, 2006. с. 100.


Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“