Фабрицио Сантафеде (на италиански: Fabrizio Santafede), (Неапол, 1560 г. – Неапол, 1634 г) е италиански художник от времето на стила Барок.

Фабрицио Сантафеде е ученик на сиенския художник Марко Пино, който е работил в Неапол през последните години от живота си, между 1580 и 1587 г. Картините на Сантафеде са повлияни от тосканско-венецианския Маниеризъм, калибрирани и омекотени през годините чрез възстановяване на стари модели. Фабрицио Сантафеде бива наричан Неаполитанския Рафаело.

През 1593 г. той е най-добрият и известен художник в Неапол. Извикан е в Бургос, Испания, където рисува картината „Благовещението“ за катедралата „Санта Мария“. В неаполитанската църква „Сан Северино и Сосио“ художникът рисува олтарната картина „Мадоната с детето и светиите Бенедето, Мауро и Плачидо“ за параклиса на Медичите.

По-късно той изучава работата на Караваджо и на други тоскански художници като Санти ди Тито и Доменико Крепси.

През 1603 г. и през 1608 г. той е натоварен със създаването на две картини за „Пио Монте дела Мизерикордия“ в Неапол, които са Христос в къщата на Марта и Мария и Свети Петър възкресява Тавит.

Други важни картини са „Коронацията на Дева Мария“ рисувана 1601 г. за църквата „Санта Мария ла Нова“, „Мадоната и Светиите“ рисувана 1606 г. за Монтеолието, както и произведения поръчани от частни лица. Вероятно негова изработка са и картините „Мадоната с ангели и Св. Бонавентура“, „Свети Франциск и Лудовик д'Анджо“, поставени в главния олтар на църквата „Сан Бонавентура“, Неапол.

Работил е и в други градове в южна Италия, но и в северната част на страната и в Испания.

Сред учениците му е Джовани Де Грегорио, известен като Пиетрафеса.

• 
  Фабрицио Сантафеде,
  Свети Петър възкресява Тавит,
  „Пио Монте дела Мизерикордия“, Неапол
• 
  Фабрицио Сантафеде
  Христос в къщата на Марта и Мария,
  „Пио Монте дела Мизерикордия“, Неапол
• 
  Фабрицио Сантафеде,
  „Коронацията на Дева Мария“,
  църквата „Санта Мария ла Нова“
• 
  Фабрицио Сантафеде,
  „Папа Клемент VIII благославя монахини кармелитки“
• 
  Фабрицио Сантафеде
  „Преклонението на овчарите“
  Частна колекция

• Каталог на Картините в Национален музей Каподимонте, Неапол

• Giulio Cesare Capaccio, Il forastiero, Napoli, 1634, p. 859. Посетен на 17 декември 2015.
• Niccolò Morelli di Gregorio e Pasquale Panvini, Biografia degli uomini illustri del regno di Napoli, ornata de loro rispettivi ritratti, Napoli, 1820. Посетен на 17 декември 2015.
• Giovanni Battista Gennaro Grossi, Le belle arti, Napoli, Tipografia del giornale enciclopedico, 1820, pp. 91 – 92. Посетен на 17 декември 2015.
• Adolfo Venturi, Storia dell’arte italiana. La pittura del Cinquecento, vol. IX, parte quinta, Milano, 1932, pp. 746 – 748, SBN IT\ICCU\RMS\0186380.
• Giovanni Previtali, La pittura del Cinquecento a Napoli e nel vicereame, Torino, Einaudi, 1978, p. 120, SBN IT\ICCU\RAV\0079351.
• Concetta Restaino, La giovinezza di Fabrizio Santafede, in „Prospettiva“, 1989 – 1990, 57 – 60, Scritti in ricordo di Giovanni Previtali, vol. II, pp. 95 – 96.
• Pierluigi Leone De Castris, Pittura del Cinquecento a Napoli (1573 – 1606), 3 (L’ultima maniera), Napoli, Electa, 2001 [1991], p. 262, ISBN 88-510-0017-4, SBN IT\ICCU\NAP\0014086.
• Francesco Abbate, Storia dell’arte nell’Italia meridionale, 3 (Il Cinquecento), Roma, Donzelli, 2001, p. 233, ISBN 88-7989-653-9.

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „Италия“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fabrizio Santafede в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​