През 1095 г. баща му и майка му основават августинския манастир „Нересхайм“ и през 1106 г. го правят бенедиктинско абатсво. Манастирът става домашен манастир и гробно място на фамилията на графовете на Дилинген.[2][3]
Вероятно Улрих I фон Кибург-Дилинген първо е каноник в августинския манастир Марбах в Елзас. През 1111 г. Хайнрих V го прави епископ на Констанц. Едва след смъртта на папа Паскалий II (1118) той е ръкоположен от архиепископа на Милано.
Около 1120 г. Улрих I построява замък „Кастел“ близо до Констанц. Той подготвя канонизирането за Светия през 1123 г. на епископ Конрад, който е от 935 до 976 г. епископ на Констанц.
През 1125 г. Улрих I основава августинския манастир „Св. Улрих и Афра“ в Кройцлинген в Швейцария и му дарява свои имоти.
Литература
Andreas Bihrer: Ulrich von Dillingen. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 23, Bautz, Nordhausen 2004, ISBN 3-88309-155-3, Sp. 1523 – 1528.
Anton Hopp: Das Chorherrenstift St. Ulrich und Afra zu Kreuzlingen, erschienen in der Reihe Vereinigung Heimatmuseum Kreuzlingen – Beiträge zur Ortsgeschichte, Heft XXV, Gestaltung und Druck Bodan AG, Kreuzlingen 1990.
Ursula-Renate Weiss: Die Konstanzer Bischöfe im 12. Jahrhundert.; ein Beitrag zur Untersuchung der reichsbischöflichen Stellung im Kräftefeld kaiserlicher, päpstlicher und regional-diözesaner Politik. Thorbecke, Sigmaringen 1975, ISBN 3-7995-6819-0. S. 21 – 55.
Friedrich Zoepfl: Dillingen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 720