Тросково

Тросково
Тросковският манастир
Тросковският манастир
България
41.8694° с. ш. 23.0467° и. д.
Тросково
Област Благоевград
41.8694° с. ш. 23.0467° и. д.
Тросково
Общи данни
Население6 души[1] (15 март 2024 г.)
0,25 души/km²
Землище24 422 km²
Надм. височина487 m
Пощ. код2733
Тел. код0748
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ73184
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Симитли
Апостол Апостолов
(Партия на зелените; 2003)

Тро̀сково е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 29
Българи 28
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

География

Село Тросково се намира в планински район. Разположено е в източните склонове на Влахина планина, на надморска височина около 500 m. Край селото е разположен Тросковският манастир „Свети Архангел Михаил“.

История

През XIX век Тросково е чисто българско село, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Троково (Trocovo) е посочено като село с 28 домакинства и 120 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Тросково, село 5 часа далеч от Джумая. Една българска църква и манастир „Св. Архангел“. Редовно училище няма; когато му се падне само, попът събира няколко момчета и ги учи славенски прочит. 140 къщи, българе, земледелци.[4] “

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи християни.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Тросково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Личности

Родени в Тросково
  • Никола Стаменов (1838 – с. 1911), български свещеник, ръкоположен през 1866 година, след което служи в Тросковския манастир, между 1878 и 1911 година служи в родното си село[7]
  • Серафим Рилски (Златко Николов, ? – 1869), български църковен деец
Починали в Тросково
  • Коста Савов Морвяков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[8]
  • Христо Николов Икономов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[9]

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  4. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  7. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 610.
  8. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 63
  9. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 49
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.