Тросково
Тро̀сково е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.
Население
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
|
Численост
|
Общо |
29
|
Българи |
28
|
Турци |
-
|
Цигани |
-
|
Други |
-
|
Не се самоопределят |
-
|
Неотговорили |
1
|
География
Село Тросково се намира в планински район. Разположено е в източните склонове на Влахина планина, на надморска височина около 500 m. Край селото е разположен Тросковският манастир „Свети Архангел Михаил“.
История
През XIX век Тросково е чисто българско село, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Троково (Trocovo) е посочено като село с 28 домакинства и 120 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„
|
Тросково, село 5 часа далеч от Джумая. Една българска църква и манастир „Св. Архангел“. Редовно училище няма; когато му се падне само, попът събира няколко момчета и ги учи славенски прочит. 140 къщи, българе, земледелци.[4]
|
“
|
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи християни.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Тросково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Личности
- Родени в Тросково
- Никола Стаменов (1838 – с. 1911), български свещеник, ръкоположен през 1866 година, след което служи в Тросковския манастир, между 1878 и 1911 година служи в родното си село[7]
- Серафим Рилски (Златко Николов, ? – 1869), български църковен деец
- Починали в Тросково
- Коста Савов Морвяков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[8]
- Христо Николов Икономов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[9]
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 610.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 63
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 49
|
---|
| Селища | |
---|
| Църкви | |
---|
| Археологически обекти | |
---|
|
|
|