Технически университет – София
Девиз	„Ние успяваме!“
Основан	15 декември 1945 г.; преди 79 години (1945-12-15)
Вид	Държавен университет
Финансиране	6,4 млн. лв. (2023 г.)
Ректор	проф. д.н. инж. Иван Кралов
Преподаватели	700 (дек. 2023 г.)
Студенти	11 500, от които 750 чуждестранни, 300 докторанти (дек. 2023 г.)
Местоположение	София,  България
Бивши имена	МТФ МЕИ ВМЕИ ВМЕИ „В. И. Ленин“
Цветове	синьо, бяло
Членство	Европейски технологичен университет
Адрес	София, Студентски град, ул. „проф. Георги Брадистилов“ 11
Сайт	www.tu-sofia.bg
Местоположение в Студентски42.6553, 23.3552
Технически университет – София в Общомедия

Техническият университет в София^[1] е държавно висше техническо училище, най-голямото в България с филиали в Пловдив и Сливен.

В продължение на десетилетия Техническият университет подготвя инженерни кадри в областта на машиностроенето, енергетиката, електротехниката, електрониката, транспорта и съобщенията.^[2]

 Основна статия: Държавна политехника

Техническият университет в София е основан на 15 декември 1945 г. като Машинно-технологичен факултет (МТФ) към Висшето техническо училище с три отдела – машинно инженерство, електроинженерство и индустриална химия. През 1950 г. се открива отдел минно инженерство и инженерна геология.^[3]

През 1953 г. Машинно-технологичният факултет се отделя от Държавната политехника^[4] като самостоятелен висш технически институт под името Машинно-електротехнически институт (МЕИ).^[5] За негов първи ректор е избран проф. Саздо Иванов.^[2]

Първоначално към МЕИ са създадени Машиностроителен факултет с 14 специалности и Електротехнически факултет с 6 специалност. През 1960 г. е открит Факултет по транспорта и съобщенията. На 18 юни 1963 г. института се разделя на пет отделни факултета – машинно-технологически, енергомашиностроителен, транспортен, електротехнически и Факултет по радиоелектроника. През 1973 г. се откриват още два факултета – машиностроителен и автоматика.^[2]

През 1953 г. се въвежда задочно обучение, а през 1971 г. – вечерно. През 1969 г. е въведена следдипломна квалификация.

Между 1967 – 1995 г., носи името на Ленин като Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“, по случай 50-тата годишнина от Октомврийската революция (1917).

В периода 1975 – 1976 г. във ВМЕИ има 23 специалности, 13 526 студенти (от тях 199 чужденци от 40 страни) и 1435 преподаватели. Срока на обучение е 4 ¹/₂ години (редовно) и 5 ¹/₂ години (задочно). До 1976 г. ВМЕИ са завършили 30 000 специалисти (от тях 360 чужденци от 23 страни).^[2]

Филиалът на университета в Пловдив, създаден през 1986 г., включва 2 факултета – Факултет по електроника и автоматика и Факултет по машиностроене и уредостроене. През 1986 г. е открит Инженерно-педагогическият факултет в Сливен.

Структурата на университета включва 2 колежа, които са на оперативно ръководство от университетските бази в София и Сливен. Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница е закрит през 2006 г., а Техническият колеж „Джон Атанасов“ в Пловдив – през 2010 г.

През 1991 г. е открит Факултет по мениджмънт.

С решение на XXXVII народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в университет и се преименува на Технически университет – София.

От 1990 г. в Техническият университет – за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, съгласно междуправителствена спогодба с Германия. Между 1992 – 1993 г. се полага началото съответно и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език – Факултет за английско инженерно обучение и Факултет за френско обучение по електроинженерство.

Техническият университет осъществява методично и учебно ръководство на 2 средни технически училища – в София и Правец.

През цялата история на Техническия университет в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително около 1000 чужденци. Общо преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.

През 2022 – 2023 г. в Техническият университет има 39 специалност, 4657 студенти (от тях 169 чужденци от 13 страни) и 1586 преподаватели. Срока на обучение и в двете форми е 4 години.

В учебната си структура Техническият университет включва общо 17 факултета и 4 департамента, 3 висши колежа и 2 средни училища, разпределени както следва:

• 14 факултета и 3 департамента в София, филиал в Пловдив с 2 факултета (Факултет по електроника и автоматика, Факултет по машиностроене и уредостроене);
• Инженерно-педагогически факултет и колеж в Сливен с един департамент, Колеж по енергетика и електроника в София (с бази в Ботевград и Козлодуй);
• 2 средни училища – Технологично училище „Електронни системи“ в София и Национална професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец.

• Факултети на Техническия университет – София
• 
  Факултет по автоматика
  (2^-ри блок)
• 
  Електротехнически факултет
  (12^-ти блок)
• 
  Енергомашиностроителен факултет
  (4^-ти блок)
• 
  Факултет по индустриални технологии
  (3^-ти блок)
• 
  Машиностроителен факултет
  (4^-ти блок)
• 
  Факултет по електронна техника и технологии
  (1^-ви блок)
• 
  Факултет по телекомуникации
  (1^-ви блок)
• 
  Факултет по компютърни системи и технологии
  (1^-ви блок)
• 
  Факултет по транспорта
  (9^-ти блок)
• 
  Стопански факултет
  (3^-ти блок)
• 
  Факултет по приложна математика и информатика
  (2^-ри блок)
• 
  Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт
  (10^-ти блок)
• 
  Факултет за английско инженерно обучение
  (2^-ри блок)
• 
  Факултет за френско обучение по електроинженерство
  (2^-ри блок)

• Колеж по енергетика и електроника, София
• Колеж, Сливен

• Технологическо училище „Електронни системи“, София
• Професионална гимназия по компютърни технологии и системи, Правец

• Департамент за чуждоезиково обучение и приложна лингвистика, София
• Департамент по физическо възпитание и спорт, София
• Департамент за квалификация и професионално развитие на учители, София
• Център за дистанционно обучение, Пловдив
• Център за обучение на специализанти, Пловдив
• Център за развитие и квалификация, Сливен
• Център за развитие и квалификация, София

Научно-приложната дейност е организирана в следните звена:

• Научноизследователски сектор – с 15 научноизследователски и 20 научно-приложни лаборатории
• 4 малки предприятия – ЕФТОМ-ЙОН, ЕФТОМ-ХИМ, МОД-МАН, МУСАТ, ЕМНМ
• Учебно-експериментално предприятие (Учебен завод) – с 4 обособени производствени звена

През 1976 г. библиотеката разполага с книжен фонд около 87 000 тома.^[2] Към 2024 г. в библиотеката има над 130 000 тома научна и образователна литература в областта на инженерните и стопански науки.

Осигурени са 216 работни места, от които 126 са компютъризирани, както и достъп до съвременни CAD, CAM, CAE и други системи за проектиране, симулация и моделиране и достъп до електронните ресурси на ScienceDirect, SpringerLink, EmeraldEngineering, EBSCOhost, както и цитатните бази данни Scopus.

В библиотеката има информационен център на Българския институт за стандартизация, откъдето могат да се четат стандарти, покриващи множество инженерни, стопански и други области.

• Йорг Шенк, съветник на посланик в посолството на Германия

• Атанас Шишков, български инженер, автор на техническа литература
• Борис Боровски, български учен, член-кореспондент на БАН, дългогодишен ръководител на катедра „Изчислителна техника“
• Владимир Дивизиев, български учен, бивш ректор на ВМЕИ, член-кореспондент на БАН
• Георги Михов, български учен-изобретател, бивш ректор на ВМЕИ, член-кореспондент на БАН
• Гриша Филипов, български икономист, министър-председател на България
• Димитър Бучков, български учен, бивш ректор на ВМЕИ
• Иван Попов, български инженер, бивш ректор на ВМЕИ
• Людмил Даковски, български учен, бивш ректор на ВМЕИ
• Начо Начев, български инженер, бивш ректор на ВМЕИ
• Никола Тодориев, български учен, бивш ректор на ВМЕИ, член-кореспондент на БАН
• Николай Наплатанов, български инженер, бивш ректор на ВМЕИ, член-кореспондент на БАН
• Стефан Воденичаров, учен и академик на БАН
• Цанко Цанков, български инженер, бивш ректор на ВМЕИ

• Александър Божков, български политик
• Александър Вълчев, основател и дългогодишен директор на Националния политехнически музей
• Ангел Балевски, български инженер, политик и писател, академик на БАН
• Иван Вълчев, български алпинист
• Койчо Русев, български инженер, бивш председател на Националната транспортна камара
• Огнян Дойнов, български машинен инженер
• Петър Барбалов, генерал-майор на НРБ
• Петър Величков, български литературен историк
• Росен Плевнелиев, бивш президент на България
• Румен Антонов, български изобретател
• Цвета Караянчева, български машинен инженер, политик от ГЕРБ

• 
  Инженерно-педагогическият факултет и Колежът в Сливен
• 
  Сградата на библиотеката на Техническия университет – София
• 
  Сградата на Електротехническия факултет на Техническия университет – София

• Официален сайт на Техническия университет в София

Портал „България“          Портал „Образование“

Нормативен контрол ISNI LCCN VIAF