PROFILPELAJAR.COM

Сюзън Зонтаг
Susan Sontag
	Сюзън Зонтаг Susan Sontag
американска писателка
Родена	Susan Rosenblatt 16 януари 1933 г. Ню Йорк, САЩ
Починала	28 декември 2004 г. (71 г.) Ню Йорк, САЩ
Погребана	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност	САЩ
Учила в	Парижки университет; Харвардски университет; Оксфордски университет; Чикагски университет; Калифорнийски университет – Бъркли
Работила	писател
Литература
Период	1959–2004
Жанрове	есе, роман
Известни творби	„Против интерпретацията и други есета“ (1968); „За фотографията“ (1977)
Награди	Награда „Малапарте“ (1992); Награда на Йерусалим (2001); Награда за мир на немските книгоразпространители (на немски: Friedenspreis des Deutschen Buchhandels) (2003); Награда на принца на Астурия (2003)
Семейство
Баща	Джак Розенблат
Майка	Милдред Якобсон
Съпруг	Филип Риф (1950–1959; разведени)
Партньор	Ани Лейбовиц (1989 – 2004); Йосиф Бродски
Деца	Дейвид Риф
Уебсайт	www.susansontag.com Страница в IMDb
	Сюзън Зонтаг в Общомедия

Сюзън Зонтаг (на английски: Susan Sontag, по баща Розенблат, на английски: Susan Rosenblatt) е американска писателка, авторка на художествена литература и есеистика в областта на философията, литературната критика, културологията, фотографията и други.

Биография

Сюзън Зонтаг е родена на 16 януари 1933 г. в Ню Йорк. Нейните предци са еврейски имигранти от Полша и Литва, пристигнали в Съединените щати през 19 век. Родена Розенблат, тя получава фамилното име Зонтаг след повторния брак на майка си. Единствените ѝ приятели в детството са книгите. На 15-годишна възраст тя постъпва в университета в Бъркли (Калифорния) (1948-1949). Завършва Чикагския университет с бакалавърска степен по изкуства през 1951 г. (един от нейните преподаватели е Кенет Бърк). В университета тя се запознава с младия преподавател социолог Филип Риф, за когото след десетдневно ухажване едва 17-годишна се омъжва през 1952 г. Бракът им трае 8 години.^[2] Риф става баща на единствения ѝ син Дейвид.

Семейството се мести в Бостън, където Зонтаг следва английска литература в Харвардския университет и получава магистърска степен по философия през 1954 г. Именно през този период тя се запознава с произведенията на класическите философи. Докато следва в Оксфорд през 1957 г., тя се сблъсква с проблема за сексизма, така че скоро се премества в Париж, където се сближава с американската интелигенция около списание Paris Review. Тук тя се занимава активно с френското кино и философия и пише много.

На 26-годишна възраст през 1958 г. тя се завръща в Америка, развежда се и остава сама със сина си, като отказва финансова помощ от съпруга си. В края на 1950-те и началото на 1960-те тя преподава философия в редица колежи и университети в Съединените щати, включително в Колумбийския университет, но по-късно изоставя академичната си кариера. В началото на 60-те години тя се премества в Ню Йорк, за да работи като редактор в списание Commentary.

През втората половина от живота си Зонтаг е обвързана с Ани Лейбовиц. Двете се запознават през 1989 г. на снимачна площадка и връзката им продължава до смъртта на Сюзън Зонтаг. Именно Лейбовиц е автор на всички по-късни снимки на Зонтаг.

Зонтаг умира на 28 декември 2004 г. от левкемия на 71-годишна възраст в Ню Йорк. Погребана е в Париж на гробището Монпарнас. През март 2005 г. в Ню Йорк се провежда концерт в нейна памет с участието на струнен квартет „Брентано“ и британската пианистка Мицуко Учида.

Награди и отличия

Сюзън Зонтаг е носител на множество награди и почетни звания. За книгата си „За фотографията“ Зонтаг е удостоена с наградата за критика на Националния кръг на литературните критици (1977)^[3]. В Италия е удостоена с наградата „Курцио Малапарте“ (1992)^[4]. Два пъти е награждавана с френския Орден за изкуства и литература (1984, 1999). Избрана е за член на Американската академия за изкуства и литература (1993). Удостоена е също с Наградата на Йерусалим (2001)^[4] и с най-престижната литературна награда в Германия – Наградата за мир на германските книгоразпространители и книготърговци (Франкфурт на Майн, 2003)^[5].

Кариерата ѝ на писателка достига своя връх с Националната награда за книга на САЩ за историческия роман „В Америка“ (1992) през 2000 г. Последната ѝ награда приживе е Наградата на принца на Астурия, която тя получава заедно с ислямската феминистка Фатима Мерниси в раздел „Литература“ (2003)^[6]. Последната ѝ книга е изследването „Да гледаш болката на другите“.

Библиография

Freud: The Mind Of The Moralist („Фройд: Съзнанието на моралиста“), 1959 (в съавторство с Филип Риф)
The Benefactor („Благодетелят“), 1963
Literature („Литература“), 1966
Death Kit, 1967
Against Interpretation And Other Essays, 1968
„Против интерпретацията и други есета“
Styles Of Radical Will („Стилове на радикалната воля“), 1969
Trip To Hanoi („Пътуване до Ханой“), 1969
Duet For Cannibals („Дует за канибали“), 1970
Brother Carl, 1974
On Photography, 1977
„За фотографията“. Превод от английски Христина Кочемидова. София: Златорогъ, 1999, ISBN 954-437-081-1
„За фотографията“. Превод от английски Христина Кочемидова, Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2013, 224 с.
Illness As Metaphor, 1977
„Болестта като метафора“. Превод от английски Христина Кочемидова. София: Златорогъ, 1999, ISBN 954-437-089-7
I, Etcetera („Аз и т.н.“), 1978
The Story Of The Eye („История на окото“), 1979
Under The Sign Of Saturn („Под знака на Сатурн“), 1980
Aids And Its Metaphors, 1988
„СПИН и неговите метафори“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Златорогъ, 1999, ISBN 954-437-089-7
Italy, One Hundred Years Of Photography, 1988 (в съавторство с Чезаре Коломбо)
Cage-Cunningham-Johns: Dancers On A Plane, In Memory Of Their Feeling, 1990 (в съавторство с Ричард Френсис)
The Way We Live Now, 1991 (в съавторство с Хауард Ходкин)
Violent Legacies, 1992 (в съавторство с Ричард Мизрах)
The Volcano Lover („Любовникът на вулкана“), 1992
Alice In Bed („Алиса в леглото“), 1993
Homo Poeticus, 1995
In America („В Америка“, роман), 1999
Why Are We In Kosovo? („Какво правим ние в Косово“, есе), 1999
Where The Stress Falls, 2001
Regarding The Pain Of Others, 2002
„Да гледаш болката на другите“. Превод от английски Юлиян Антонов. София: Изток-Запад, 2015, 215 с.

Филмография

Сценарий и режисура

(1969) Duett för kannibaler
(1971) Broder Carl
(1974) Promised Lands
(1983) Unguided Tour AKA Letter from Venice

Документални филми (за нея или с нейно участие)

1966: Galaxy
1979: Town Bloody Hall
1983: Zelig (Interview) (реж. Уди Алън)
1984: Mauvaise conduite (реж. Néstor Almendros)
1987: Do Not Enter: The Visa War Against Ideas (реж. Robert Richter, Catherine Warnow)
1991: Joseph Cornell: Worlds in a Box (реж. Mark Stokes)
2003: Die Liebhaberin des Vulkans – Mit Susan Sontag in New York (реж. Brigitta Ashoff)
2003: Campus, le magazine de l'écrit
2006: Absolute Wilson (реж. Katharina Ott-Bernstein)
2011: Susan Sontag. Denkerin und Diva / Une diva engagée / The glamour of seriousness (реж. Birgitta Ashoff)
2014: Regarding Susan Sontag (реж. Nancy Kates)

Източници

↑ Susan Sontag Receives German Peace Prize, Criticizes U.S. // DW.COM.
↑ Sontag, Susan. Reborn: Journals and Notebooks 1947–1963, ed. D. Rieff, Farrar, Straus and Giroux, 2008, p. 144.
↑ 1977 Winners & Finalists // Посетен на December 25, 2020.
↑ ^а ^б Rollyson, Carl. Understanding Susan Sontag. University of South Carolina Press, 2016. DOI:10.2307/j.ctv6sj92n. с. 110–112.
↑ Susan Sontag Wins German Peace Prize // Deustche Welle. June 21, 2003. Посетен на December 25, 2020.
↑ Fatema Mernissi and Susan Sontag, Prince of Asturias Award for Literature 2003 // Prince of Asturias Foundation. Посетен на November 9, 2019.