Сухо

Сухо
Σοχός
— село —
Църквата „Свети Пророк Илия“
Църквата „Свети Пророк Илия“
Гърция
40.8164° с. ш. 23.3542° и. д.
Сухо
Централна Македония
40.8164° с. ш. 23.3542° и. д.
Сухо
Солунско
40.8164° с. ш. 23.3542° и. д.
Сухо
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЛъгадина
Географска областБогданска планина
Надм. височина630 m
Население2920 души (2001)
Демонимсуховчани[1]
Пощенски код570 05
Телефонен код23950-
Сухо в Общомедия

Сухо̀[2] (на гръцки: Σοχός, Сохо̀с, до 1940 година изписвано Σωχός[3]) е село в Гърция, дем Лъгадина, област Централна Македония с 2920 жители (2001). В Сухо има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

География

Селото е разположено в южните поли на Богданската планина (Вертискос) на 45 километра североизточно от Солун и на 25 километра североизточно от Лъгадина.

Край селото са разположени манастирите „Света Богородица Богопокрита“ и „Преображение Господне“.[4]

История

В Османската империя

Край селото има запазен византийски каменен мост. Църквата „Свети Георги“ в селото е строена през 1750 година.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сохас (Sochas) живеят 1890 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Сухо (Souho) е показано като село с 550 домакинства и 409 жители мюсюлмани и 1766 жители българи.[6] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Сухо.[7] Между 1896 и 1900 година 30 къщи от селото преминават под върховенството на Българската екзархия.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 3600 души, от които 2600 българи-християни и 1000 турци.[9]

Почти всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 96 българи екзархисти и 4704 жители българи патриаршисти гъркомани.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Сухо са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

Балканска война

По време на войната селото е освободено на 28 октомври 1912 година от четата на родения в него Михаил Думбалаков, посрещната от:

„ ...една внушителна кавалкада. Повече от триста суховчани на коне са конният авангард на една дълга процесия, в която взима участие цялото село, начело с църковните хоругви, свещениците и селските първенци... Нашият път е буквално обсипан с цветя.[12] “

В селото е разкрито комендантство, което обхваща по-голямата част от източната половина на Лъгадинска околия с Бешичкото, Мавровското и Лънджанското езеро, Рендинската река и част от Орфанския залив. В селото е разквартирувана рота от втора дружина на 49 полк. В средата на ноември тя е заменена от рота от втора дружина на 14 полк, а комендант на Сухо става капитан Стефан Коевски. Полицейски пристав става подвойводата на Думбалаков Славко Радоев, а по-късно от София са изпратени стражари, начело с Анастас Масленков. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

„ Селото Сухо бе най-голямото село в Лъгадинската околия, наподобяващо малък градец - паланка. То се намира в северната половина на същата околия и отстои североизточно от гр. Лъгадина на около 20 клм. Разположено е по средата на един от полегато спускащите се южни склонове на планината Бешик даг и достига високо над морското равнище, всред плодородна и богата околност. През Балканската война същото имаше около 700 къщи, каменна и паянтова направа, между които доста двуетажни. Жителите му се състояха само от българи и турци. Първите съставляваха огромното болшинство или около 3/4 от цялото му население. Те по това време бяха почти всички патриаршисти или гъркомани. Обаче между тях имаше няколко семейства със запазени още български чувства и държащи за своя народна черква и училище, защото съществуващите такива бяха само гръцки, с гръцки свещеници и учители. Главните занаяти на населението бяха земеделие, скотовъдство, търговия и дребни занаяти Като доста населен и важен топографически център, селото Сухо от дълги години през турското владичество е център на нахия или полицейски участък.[13] “

В средата на декември в селото влиза и един гръцки взвод, начело с подпоручик Кустелос, която се държи лоялно към българската власт. В края на февруари след Нигритския инцидент в селото пристигат още три гръцки роти, начело с капитан Константинос Зороянидис, които започват агитация сред населението да не се подчинява на българската власт и това води до конфликт с българската военна администрация. След изтеглянето на българската войска, секретар бирникът Мане Юруков от Щип се оттегля с тях, но българският кмет Георги Демерджиев остава - на 16 април е арестуван, малтретиран, затворен в Солун и освободен едва след застъпничеството на генерал Христофор Хесапчиев.[14]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 427 гърци бежанци.[15] Според преброяването от 1928 година Сухо е смесено местно-бежанско село със 131 бежански семейства с 574 души.[16]

Мечислав Малецки отбелязва през 1933 година Сухо като българско село в Богданско.[17]

На откритата сцена Раково се изнасят театрални и музикални представления. В селото има и етнографски музей.[4]

Официални преброявания

  • 1913 – 3570 души
  • 1920 – 3498 души
  • 1928 – 3694 души
  • 1940 – 4082 души
  • 1951 – 3861 души
  • 1961 – 3947 души
  • 1971 – 3459 души
  • 1981 – ?
  • 1991 – ?

Личности

Атанас Думбалаков от Сухо, баща на Димитър Думбалаков, Михаил Думбалаков и Трендафил Думбалаков. Фото Алберт Баубин, Солун
Трендафил Думбалаков
Мария Думбалакова
Група гръцки андартски дейци, сред които учителите Ангелос Папазахариу от Сухо, Георгиос Сарандопулос от Солун и Ятридис
Родени в Сухо
  • Александър Думбалаков, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  • Александър (Алекси) Саракинов, македоно-одрински опълченец, 25 (26)-годишен, земеделец, ІІ отделение, четата на Григор Джинджифилов, четата на Славчо Радоев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[19]
  • Ангел Попзахариев, гръцки учител и андартски деец[20][21]
  • Апостолос Стаматиадис (Απόστολος Σταματιάδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Атанасиос Наскос (Αθανάσιος Νάσκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, помощник на четата на Димитриос Космопулос - Курбесис[23]
  • Вангел Попзахариев, гръцки андартски капитан
  • Георги Анастасов (1852 – 1914), български опълченец, участник в боевете при Шипка,[24] ІІI опълченска дружина.[25]
  • Димитрий Захаренгас (р. 1965), митрополит а Александрийската патриаршия
  • Димитър Думбалаков (Димитър Атанасов) (1872 – 1915), български революционер и военен[26]
  • Зирана Затели (р. 1951), гръцка писателка
  • Иван Адамов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Бешичкото езеро[27]
  • Йоанис Главинас (1938 – 2012), гръцки политик
  • Константинос Захариу (Κωνσταντίνος Ζαχαρίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[23]
  • Константинос Кандилас (Κωνσταντίνος Κανδύλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис[23]
  • Константинос Цилимбонис (Κωνσταντίνος Τσιλιμπόνης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер и информатор[22]
  • Константинос Христодулу (Κωνσταντίνος Χριστοδούλου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[22]
  • Кула Елевтериаду (1923 - 1947), участничка в гръцката съпротива в годините на Втората световна война
  • Мария Думбалакова (1870 – 1948), българска учителка[28]
  • Михаил Думбалаков (1882 – 1958), български публицист, революционер и военен
  • Никос Псарас (р. 1971), гръцки поет
  • Стаматиос Папазис (1898 - 1953), гръцки политик
  • Стратос Кациорас (Στράτος Κατσιώρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[23]
  • Трендафил Думбалаков (1889 – 1907), български революционер и военен
  • Христодул Божиков, български просветен деец
  • Щерьо Стоянов (Стерю, 1887/1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[29]
Свързани със Сухо

Литература

  • Oblak V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des sudlichen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896.
  • Mieczyslaw Malecki, Dwie gwary macedonskie (Suche; Wysoka w Solunskiem) Czesc II: Slownik Krakow, 1936, МПр, 3 и 4
  • Младенов М. Сл. Солунски говор // Стойков Ст. Българска диалектология. София, 1993. С. 185.
  • Младенов Ст. Българската реч в Солун и Солунско // Младенов Ст. Избрани произведения. София, 1992. С. 332.
  • Кочев Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор // Български език, 1987, кн. 3. С. 174.

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 224.
  2. ↑ Иванова, Найда. Ватрослав Облак (1864 – 1896) // Съпоставително езикознание (4). 1996. с. 50.
  3. ↑ Διοικητικές μεταβολές των ΟΤΑ
  4. ↑ а б в Σοχός // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2014-06-14. Посетен на 8 юни 2014.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  8. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  12. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 224 - 227.
  13. ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 191-192 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  14. ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 192 – 194 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  15. ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  16. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ Małecki, Mieczysław. О zróżnicowaniu gwar Bogdańska w pd.wschodnej Macedonji, Lud Słowianski, Krakow 1933, т. III, 1, s. 105.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 603.
  20. ↑ I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981 Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine..
  21. ↑ Photographic Archive[неработеща препратка]
  22. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 62. (на гръцки)
  23. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
  24. ↑ Българско опълчение. Биографичен и библиографски справочник в три тома, т. 3, Издаталска къща „Фокус“, Стара Загора, б.г., с. 84.
  25. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  26. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 21
  27. ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 178 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  28. ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 110.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 681.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“