Стамен Георгиев Темелков, известен като Ораовски, Радовишки^[1] или Чолака,^[2] е български революционер, терорист и радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Темелков е роден в 1864 година в Ораовица, Османската империя, днес Северна Македония. Той е един от основателите и член на първия революционен комитет в Ораовица. Става нелегален в 1899 година. Четник е при Гоце Делчев и Велко Миков и от 1900 година е околийски войвода в Радовишко.^[3] Убива турския разбойник Хасан бей, а през 1902 година посреща в района си ревизионната чета на Тома Давидов^[4]. На 21 май 1903 година води сражение в местността Асанлий, при която от 15-те му четници загиват Ради Калоянов от Панагюрище, Костадин от Крушево, Ефтим Георгиев от Падеш, Илия Янев от Дедино и Ангел Илиев от Войславци.^[5]

По време на Хуриета се легализира, но става отново нелегален от 1910 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в българската армия и оглавява партизанска чета №34 на Македоно-одринското опълчение, действаща в Радовишко.^[7] В началото на войната е в околностите на град Радовиш. Моавинът (помощник околийски началник) и българският архиерейски наместник поп Михаил Конев се срещат с него и настояват „да дойде и да освободи Радовиш“, но той отказва, отговаряйки, че „няма това право, то е на войската“, но ги предупредва:

По-късно служи в 15 щипска дружина.^[9]

Жена му Гена е убита от сърбите след Междусъюзническата война, а през януари 1919 година Темелков е арестуван, изтезаван и хвърлен в затвора в Радовиш.^[38][39]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Стамен Темелков е награден с орден „Свети Александър“.^[40]

Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“