Канцлер на Германия е политическа длъжност на ръководител на Федералното правителство на Германия. Длъжностното лице предлага за избор всички членове в правителството, председателства заседанията на кабинета.
Постът е създаден по времето на Северногерманския съюз през 1867 година, когато Ото фон Бисмарк става първи канцлер. С Обединението на Германия през 1871 година, се създава единна общогерманска национална държава и името на поста се променя на „канцлер на Германия“. Ото фон Бисмарк е човекът, които най-дълго заема поста канцлер – до 1890 година.
Първоначално, канцлера е отговарял пред императора, но след конституционната реформа от 1918 година, на парламента се дава право да отстрани канцлера от заеманата длъжност. Съгласно конституцията на Ваймарската република, канцлерът се назначава лично от президента. Конституцията не се следва по времето на Нацистка Германия. Основният закон на Федерална република Германия от 1949 година прави канцлерския пост най-важния в рамките на националната държава, като намалява властта на президента.
На немски „Бундесканцлер“ (Bundeskanzler) е титлата на човека заемащ поста по времето на Северногерманския съюз, „Райхсканцлер“ (Reichskanzler) е титлата от обединението до повторното променяне на титлата в „Бундесканцлер“ през 1949 година.
Северногерманска конфедерация (1867 – 1871: бундесканцлер)
Портрет
|
Име (Роден-Починал)
|
Продължителност на мандата
|
Политическа партия
|
Встъпил в длъжност
|
Напуснал длъжност
|
Дни
|
|
|
Граф Ото фон Бисмарк (1815 – 1898)
|
1 юли 1867
|
16 април 1871
|
1385
|
(Консервативна)
|
Германска империя (1871 – 1918: райхсканцлер)
Революционен период (1918 – 1919)
На 9 ноември 1918 г. канцлер Макс фон Баден предава поста си на Фридрих Еберт. Еберт, който продължил службата си на ръководител на правителството в продължение на три месеца, между края на Германската империя през ноември 1918 г. и Първото народно събрание през февруари на следващата година, не прилага титлата канцлер в службата си.
Освен това Еберт също така служил и като председател на Съвета на Народната Делегация, воден до 29 декември 1918 г. заедно с Независимия социалдемократ Хуго Хас.
Ваймарска република (1919 – 1933: райхсканцлер)
На 3 ноември 1923 година Германската социалдемократическа партия се оттегля от кабинета на Щреземан, а 2 години по-късно и от първия кабинет на Лутер.
Нацистка Германия (1933 – 1945: райхсканцлер)
§ През 1933 г. Германската национална народна партия (DNVP) се разпада, а нейните министри се присъединяват към НСДАП.
Федерална република (от 1949 г.: бундесканцлер)
През 1949 г. били създадени две отделни държави, известни като Федерална република Германия (ФРГ) (друго име: Западна Германия) и Германска демократична република (ГДР) (друго име: Източна Германия). Списъкът по-долу показва Канцлери от Федералната република; правителството на Източна Германия се оглавява от председателя на Съвета на министрите. През 1990 г. Източна Германия се присъединява към Федерална република Германия.
3 Свободната демократическа партия (СДП, на немски: FDP) се оттегля от втория кабинет на Аденауер на 23 февруари 1956, но министрите формират FVP за да останат в кабинета.
4 Германската партия (DP) се оттегля от третия кабинет на Аденауер през юли 1960 година.
5 Свободната демократическа партия (СДП, на немски: FDP) се оттегля от втория кабинет на Ерхард на 28 октомври 1966 година.
6 Свободната демократическа партия (СДП, на немски: FDP) се оттегля от третия кабинет на Шмит на 17 септември 1982 година.
7 След обединението на Германия, Ханс Йоаким Валтер се присъединява към третия кабинет на Кол на 3 октомври 1990 година.
Вижте също