За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Канцлер на Германия е политическа длъжност на ръководител на Федералното правителство на Германия. Длъжностното лице предлага за избор всички членове в правителството, председателства заседанията на кабинета.

Постът е създаден по времето на Северногерманския съюз през 1867 година, когато Ото фон Бисмарк става първи канцлер. С Обединението на Германия през 1871 година, се създава единна общогерманска национална държава и името на поста се променя на „канцлер на Германия“. Ото фон Бисмарк е човекът, които най-дълго заема поста канцлер – до 1890 година.

Първоначално, канцлера е отговарял пред императора, но след конституционната реформа от 1918 година, на парламента се дава право да отстрани канцлера от заеманата длъжност. Съгласно конституцията на Ваймарската република, канцлерът се назначава лично от президента. Конституцията не се следва по времето на Нацистка Германия. Основният закон на Федерална република Германия от 1949 година прави канцлерския пост най-важния в рамките на националната държава, като намалява властта на президента.

На немски „Бундесканцлер“ (Bundeskanzler) е титлата на човека заемащ поста по времето на Северногерманския съюз, „Райхсканцлер“ (Reichskanzler) е титлата от обединението до повторното променяне на титлата в „Бундесканцлер“ през 1949 година.

Портрет		Име (Роден-Починал)	Продължителност на мандата			Политическа партия
			Встъпил в длъжност	Напуснал длъжност	Дни
		Граф Ото фон Бисмарк (1815 – 1898)	1 юли 1867	16 април 1871	1385	(Консервативна)

Портрет		Име (Роден-Починал)	Продължителност на мандата			Политическа партия
			Встъпил в длъжност	Напуснал длъжност	Дни
		Принц Ото фон Бисмарк (1815 – 1898)	21 март 1871	20 март 1890	6939	(Консервативна)
		Граф Лео фон Каприви (1831 – 1899)	20 март 1890	26 октомври 1894	1681	(Либерална)
		Принц Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст (1819 – 1901)	29 октомври 1894	17 октомври 1900	2179	(Либералконсервативна)
		Принц Бернхард фон Бюлов (1849 – 1929)	17 октомври 1900	14 юли 1909	3192	(Консервативна)
		Теобалд фон Бетман-Холвег (1856 – 1921)	14 юли 1909	13 юли 1917	2921	(Либерална)
		Георг Михаелис (1857 – 1936)	14 юли 1917	1 ноември 1917	110	Безпристрастен
		Граф Георг фон Хертлинг (1843 – 1919)	1 ноември 1917	30 септември 1918	333	Център
		Принц Максимилиан фон Баден (1867 – 1929)	3 октомври 1918	9 ноември 1918	37	(Либерална)
		Фридрих Еберт (1871 – 1925)	9 ноември 1918	11 февруари 1919	94	Социалдемократическа партия (SPD)

На 9 ноември 1918 г. канцлер Макс фон Баден предава поста си на Фридрих Еберт. Еберт, който продължил службата си на ръководител на правителството в продължение на три месеца, между края на Германската империя през ноември 1918 г. и Първото народно събрание през февруари на следващата година, не прилага титлата канцлер в службата си.

Освен това Еберт също така служил и като председател на Съвета на Народната Делегация, воден до 29 декември 1918 г. заедно с Независимия социалдемократ Хуго Хас.

Портрет		Име (Роден-Починал)	Продължителност на мандата			Политическа партия	Кабинет	Райхстаг
			Встъпил в длъжност	Напуснал длъжност	Дни
		Филип Шайдеман (1865 – 1939)	13 февруари 1919	20 юни 1919	127	Социалдемократическа партия (SPD)	Шайдеман SPD–DDP–Z	Учр. Съб. (1919)
		Густав Бауер (1870 – 1944)	21 юни 1919	26 март 1920	279	Социалдемократическа партия (SPD)	Густав SPD–DDP–Z
		Херман Мюлер (1-ви семестер) (1876 – 1931)	27 март 1920	8 юни 1920	73	Социалдемократическа партия (SPD)	Мюлер I SPD–DDP–Z
		Константин Ференбах (1852 – 1926)	25 март 1920	4 юни 1921	313	Център	Ференбах Z–DDP–ДФП	1 (1920)
		Йозеф Вирт (1879 – 1956)	10 май 1921	14 ноември 1922	553	Център	Йозеф Вирт I Z–SPD–DDP
							Йозеф Вирт II Z–SPD–DDP
		Вилхелм Куно (1876 – 1933)	22 ноември 1922	12 август 1923	263	Безпартиен	Куно Безп.–DVP–DDP–Z–BVP
		Густав Щреземан (1878 – 1929)	13 август 1923	30 ноември 1923	109	Немска народна партия (DVP)	Щреземан I DVP–SPD–Z–DDP
							Щреземан II DVP–SPD–Z–DDP
		Вилхелм Маркс (1-ви семестър) (1863 – 1946)	30 ноември 1923	15 януари 1925	412	Център	Маркс I Z–DVP–BVP–DDP
							Маркс II Z–DVP–DDP	2 (май 1924)
		Ханс Лутер (1879 – 1962)	15 януари 1925	12 май 1926	482	Немска народна партия (DVP)	Лутер I DVP–DNVP–Z–DDP–BVP	3 (декември 1924)
							Лутер II DVP–Z–DDP–BVP
		Вилхелм Маркс (2-ри семестър) (1863 – 1946)	17 май 1926	12 юни 1928	757	Център	Маркс III Z–DVP–DDP–BVP
							Маркс IV Z–DNVP–DVP–BVP
		Херман Мюлер (2-ри семестър) (1876 – 1931)	28 юни 1928	27 март 1930	637	Социалдемократическа партия (SPD)	Херман Мюлер II SPD–DVP–DDP–Z–BVP	4 (1928)
		Хайнрих Брюнинг (1885 – 1970)	30 март 1930	30 май 1932	792	Център	Брюнинг I Z–DDP–DVP–Econ–BVP–KVP
								5 (1930)
							Брюнинг II Z–BVP–KVP–CLV
		Франц фон Папен (1879 – 1969)	1 юни 1932	17 ноември 1932	169	Център до 3 юни 1932 Безпартиен	Папен Безп.–DNVP	6 (юли 1932)
		Курт фон Шлайхер (1882 – 1934)	3 декември 1932	28 януари 1933	57	Безпартиен	Шлайхер Безп.–DNVP	7 (ноември 1932)

На 3 ноември 1923 година Германската социалдемократическа партия се оттегля от кабинета на Щреземан, а 2 години по-късно и от първия кабинет на Лутер.

Портрет		Име (Роден-Починал)	Продължителност на мандата			Политическа партия	Кабинет	Райхстаг
			Встъпил в длъжност	Напуснал длъжност	Дни
		Адолф Хитлер (1889 – 1945)	30 януари 1933	30 април 1945	4473	Националсоциалистическа германска работническа партия (NSDAP)	Хитлер NSDAP–DNVP§	8 (март 1933)
								9 (ноември 1933)
								10 (1936)
								11 (1938)
		Йозеф Гьобелс (1897 – 1945)	30 април 1945	1 май 1945	1	Националсоциалистическа германска работническа партия (NSDAP)	(няма свикан кабинет)	—
		Луц Шверин фон Крозиг (1887 – 1977) (Управляващ министър на Фленсбург)	2 май 1945	23 май 1945	21	Няма (безпартиен консерватор)	Шверин фон Крозиг безп.–NSDAP	—

§ През 1933 г. Германската национална народна партия (DNVP) се разпада, а нейните министри се присъединяват към НСДАП.

През 1949 г. били създадени две отделни държави, известни като Федерална република Германия (ФРГ) (друго име: Западна Германия) и Германска демократична република (ГДР) (друго име: Източна Германия). Списъкът по-долу показва Канцлери от Федералната република; правителството на Източна Германия се оглавява от председателя на Съвета на министрите. През 1990 г. Източна Германия се присъединява към Федерална република Германия.

№	Портрет	Име (Роден-Починал)	Продължителност на мандата (Дни на длъжност)	Политическа партия	Кабинет			Бундестаг
					№	Период	Управляваща коалиция
1		Конрад Аденауер (1876 – 1967)	15 септември 1949 – 16 октомври 1963 (5144 дни)	Християндемократ (ХДС)	I	20 септември 1949 – 20 октомври 1953	CDU/CSU – СДП – DP	1 (1949)
					II	20 октомври 1953 – 29 октомври 1957	CDU/CSU – СДП/FVP 3– DP	2 (1953)
					III	29 октомври 1957 – 14 ноември 1961	CDU/CSU – DP 4	3 (1957)
					IV	14 ноември 1961 – 13 декември 1962	CDU/CSU – СДП	4 (1961)
					V	14 декември 1962 – 11 октомври 1963
			Основател на Федералната република, Аденауер води консервативна и прозападна политика.
2		Лудвиг Ерхард (1897 – 1977)	16 октомври 1963 – 1 декември 1966 (1142 дни)	Християндемократ (ХДС)	I	17 октомври 1963 – 26 декември 1965	CDU/CSU – СДП 5
					II	26 октомври 1965 – 30 ноември 1966		5 (1965)
			Като министър на икономиката, Ерхард ръководи Wirtschaftswunder, преди тригодишния му мандат на Канцлер.
3		Курт Георг Кизингер (1904 – 1988)	1 декември 1966 – 21 октомври 1969 (1055 дни)	Християндемократ (ХДС)	I	1 декември 1966 – 21 октомври 1969	CDU/CSU – ГСДП (Голяма коалиция)
			Кизингер е начело на Голямата Федерална републиканска коалиция.
4		Вили Бранд (1913 – 1992)	21 октомври 1969 – 7 май 1974 (1659 дни)	Социалдемократ (ГСДП)	I	22 октомври 1969 – 15 декември 1972	ГСДП – СДП	6 (1969)
					II	15 декември 1972 – 7 май 1974		7 (1972)
			Първият SPD канцлер от 1930 г., начело на Социаллибералната коалиция. Той води предимно Ostpolitik (нова източна политика).
–		Валтер Шел (1919 – 2016)	7 май 1974 - 16 май 1974 (9 дни)	Свободен демократ (ГСДП)	•	7 май 1974 - 16 май 1974	СДП – ГСДП
			Като Вицеканцлер под управлението на Бранд, Шел служи като действащ канцлер след оставката на Бранд.
5		Хелмут Шмит (1918 – 2015)	16 май 1974 - 1 октомври 1982 (3060 дни)	Социалдемократ (ГСДП)	I	16 май 1974 - 14 декември 1976	ГСДП – СДП 6
					II	16 декември 1976 - 4 ноември 1980		8 (1976)
					III	6 ноември 1980 - 1 октомври 1982		9 (1980)
			Шмит заменя Бранд като оглавява Социаллибералната коалиция, докато ФДП се връща към дясното крило.
6		Хелмут Кол (1930 – 2017)	1 октомври 1982 - 27 октомври 1998 (5870 дни)	Християндемократ (ХДС)	I	4 октомври 1982 - 29 март 1983	CDU/CSU – СДП
					II	30 март 1983 - 11 март 1987		10 (1983)
					III	12 март 1987 - 18 януари 1991	CDU/CSU – СДП – DSU 7	11 (1987)
					IV	18 януари 1991 - 17 ноември 1994	CDU/CSU – СДП	12 (1990)
					V	17 ноември 1994 - 26 октомври 1998		13 (1994)
			Кол е на поста канцлер за най-дълъг период от време, дори и от Бисмарк; заема този пост по време на Обединението на Германия през 1990 г.
7		Герхард Шрьодер (роден 1944)	27 октомври 1998 - 22 ноември 2005 (2583 дни)	Социалдемократ (ГСДП)	I	27 октомври 1998 - 22 октомври 2002	ГСДП– Зелените	14 (1998)
					II	22 октомври 2002 - 18 октомври 2005		15 (2002)
			По време на протестите през 68 г. Шрьодер оглавява Червено-зеления съюз.
8		Ангела Меркел (родена 1954)	22 ноември 2005 - 08 декември 2021 5860 дни)	Християндемократ (ХДС)	I	22 ноември 2005 - 28 октомври 2009	CDU/CSU – ГСДП (Голяма коалиция)	16 (2005)
					II	28 октомври 2009 - 17 декември 2013	CDU/CSU – СДП	17 (2009)
					III	17 декември 2013 - 14 март 2018	CDU/CSU – ГСДП (Голяма коалиция)	18 (2013)
					IV	14 март 2018 – 08 декември 2021	CDU/CSU – ГСДП (Голяма коалиция)	19 (2017)
			Първата жена канцлер и първата жена от бивша Източна Германия, начело е на Голяма коалиция през първия, третия и четвъртия си мандат.
9		Олаф Шолц (роден 1958)	08 декември 2021 - действащ	Социалдемократ (ГСДП)	I	08 декември 2021 – действащ	ГСДП – Зелените – СДП	20 (2021)

³ Свободната демократическа партия (СДП, на немски: FDP) се оттегля от втория кабинет на Аденауер на 23 февруари 1956, но министрите формират FVP за да останат в кабинета.

⁴ Германската партия (DP) се оттегля от третия кабинет на Аденауер през юли 1960 година.

⁵ Свободната демократическа партия (СДП, на немски: FDP) се оттегля от втория кабинет на Ерхард на 28 октомври 1966 година.

⁶ Свободната демократическа партия (СДП, на немски: FDP) се оттегля от третия кабинет на Шмит на 17 септември 1982 година.

⁷ След обединението на Германия, Ханс Йоаким Валтер се присъединява към третия кабинет на Кол на 3 октомври 1990 година.

• Канцлер на Германия
  • Федерален канцлер на Германия
• Президент на Германия
  • Президент на Германия (Ваймарска република)
• Списък на монарсите на Германия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата List of Chancellors of Germany в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Канцлери на Германия (списък) Германска империя (1871 – 1918) Ото фон Бисмарк • Лео фон Каприви • Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст • Бернхард фон Бюлов • Теобалд фон Бетман-Холвег • Георг Михаелис • Георг фон Хертлинг • Максимилиан фон Баден • Фридрих Еберт (не се титулува) Ваймарска република (1919 – 1933) Филип Шайдеман • Густав Бауер • Херман Мюлер • Константин Ференбах • Йозеф Вирт • Вилхелм Куно • Густав Щреземан • Вилхелм Маркс • Ханс Лутер • Вилхелм Маркс • Херман Мюлер • Хайнрих Брюнинг • Франц фон Папен • Курт фон Шлайхер Нацистка Германия (1933 – 1945) Адолф Хитлер • Йозеф Гьобелс • Луц Шверин фон Крозиг (главен министър) Федерална република (от 1945 г.) Конрад Аденауер • Лудвиг Ерхард • Курт Георг Кизингер • Вили Бранд • Валтер Шел (временно) • Хелмут Шмит • Хелмут Кол • Герхард Шрьодер • Ангела Меркел • Олаф Шолц