След падането на Наполеон и края на Наполеоновото кралство Неапол през 1815 г. настъпва периодът, известен като Реставрация, в който много семейства, детронирани от последиците от Френската революция и Наполеоновите войни, се завръщат на трона, включително на Бурбоните на Двете Сицилии, които са останали да царуват в Сицилия, им е позволено да се върнат, за да управляват и Неаполитанското кралство. През декември 1816 г. е провъзгласено Кралство на двете Сицилии – резултат от сливането на двете предишни държави. За да установи окончателното обединение на двете кралства, крал Фердинанд IV Неаполитански (и Фердинанд III Сицилиански) избира да се нарича Фердинанд I на Кралството на двете Сицилии. Името на кралския дом също е променено, за да отрази промяната.
Въпреки че Кралството на двете Сицилии е родено едва през 19 век, след Виенския конгрес през 1814-15 г. и указите на бурбонския крал Фердинанд IV, т. нар. „Две Сицилии“ („Отвъдна Сицилия“, или по-скоро Кралство Сицилия, и „Отсамната Сицилия“, известна неофициално като Кралство Неапол и включваща цяла Южна Италия) вече е била обединена в различни периоди под един и същ суверен, като същевременно е запазила различни администрации (по подобен начин на английски суверени от рода на Стюарт, двойно крал на Англия и Шотландия).
.svg)
.jpg)
