Союз ТМ-5

Союз ТМ-5
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз-У2 (GRAU 11A511У2)№ И15000-027
Полет на Союз №81
Име на корабаСоюз ТМ № 55
Космодрум Байконур Площадка № 1
Старт7 юни 1988 14:03:13 UTC
СкачванеМир
Място на скачванеМир
РазкачванеМир
Кацане7 септември 1988 00:49:38 UTC
Място на кацане202 km югоизточно от гр. Джезказган
Продължителност на полета91 денонощия 10 часа 46 минути 25 секунди
Апогей241 km
Перигей173 km
Инклинация51,6°
Период88,6 min
Маса7000 kg
NSSDC_ID1987-048А
NORAD ID19204
Данни за екипажа
Членове на екипажа3 при излитането, 2 при кацането
Позивна„Родник“
КацанеСоюз ТМ-4
Продължителност на полета9 денонощия 20 часа 9 минути 19 секунди
Брой обиколки около Земята~1475
Престиковка
Скачване9 юни 1988 15:57:10 UTC, от страната на модула „Квант“
Разкачване18 юни 1988 10:11:00 UTC, от страната на модула „Квант“
Скачване18 юни 1988 10:27:00 UTC, ПхО ББ
Разкачване5 септември 1988 22:54:57 UTC, ПхО ББ
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз ТМ-4 Союз ТМ-6
Союз ТМ-5 в Общомедия

Союз ТМ-5 е космически кораб от серията „Союз ТМ“.

Екипаж

При старта

Основен

Дублиращ

При кацането

Параметри на мисията

  • Маса: 7000 кг
  • Перигей: 173 км
  • Апогей: 241 км
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 88,6 мин

Описание на полета

„Союз ТМ-5“ стартира на 7 юни 1988 г., скачва се за станцията „Мир“. На борда се намира и вторият български космонавт Александър Александров. Той става първият българин, намирал се на борда на орбитална станция (първия полет завършва неуспешно: Союз 33 не успява да се скачи със станцията Салют-6). Стартът е преместен с две седмици по-рано, заради по-добрите условия за провеждане на астрономическия експеримент „Рожен“.

При приземяването си на борда на „Союз ТМ-5“ се намира част от съветско-афганистанския екипаж в състав Владимир Ляхов и Абдул Мохманд. Веднага след откачването на кораба на 5 септември орбиталният модул се отделя и започва подготовката му за спускане от космоса. Оказва се, че в управляващия компютър е заложена програмата за скачване, предназначена за юнската мисия на „Мир“, за което не знаели нито космонавтите, нито ЦУП. Инфрачервеният сензор на хоризонта не може да потвърди височината на полета и затова спирачните двигатели не се включват в разчетния момент. Седем минути по-късно датчикът потвърждава височината и основният двигател заработва, но Ляхов го изключва след 3 секунди. Второто включване е след три часа и продължава само 6 секунди. Веднага след това Ляхов се опитва ръчно да спусне кораба от орбита, но компютърът изключва двигателя след 60 секунди.

За да започне нов спуск, Ляхов трябва да програмира компютъра да игнорира първото изключване на двигателя. Така той продължава програмата си, все едно че първият спирачен импулс е успешен и че корабът се намира на нормална траектория за спускане. Следващата точка от програмата е отделяне на приборно-агрегатния отсек, на който се намира главният двигател, без който е невъзможно навлизането в атмосферата. Mохманд, въпреки заповедта да не предприема нищо и да чака инструкции от ЦУП, по показанията на приборите на контролния панел открива, че отсекът ще се отдели след по-малко от минута. Ляхов веднага спира програмата. Ако не го е бил направил, и двамата биха били обречени на смърт, тъй като подаването на въздух и електроенергия в спускаемия модул е предвидено само за няколко часа.

По тези причини космонавтите трябва да прекарат един допълнителен ден в орбита. Скачване със станцията „Мир“ е невъзможно, защото въпреки факта, че имат и гориво, и двигател, системата за скачване е отделена заедно с орбиталния модул.

Слизането от орбита преминава нормално на 7 септември. След този инцидент, орбиталният модул остава с кораба до приключване работата на спирачните двигатели – както е било на борда на първите „Союз“-и.

Вижте също

Външни препратки