В сравнение със Союз T, към „Союз ТМ“ е добавена нова система за скачване „Курс“ (вместо „Игла“), по-надеждна двигателна система, нови резервоари, по-лека парашутна система (с 40 %), нови двигатели за меко кацане и нова система за аварийно спасяване. Фабричната им номерация започва с номер 51. Годишно са произвeждани около 2-3 кораба.
Последният кораб от този версия е Союз ТМ-34, който е изстрелян 25 април 2002 г. и е каца на 10 ноември 2002 г.[1]
Части на Союз TM
Орбитален модул (битов отсек) (БO)
Състои се от две полусфери, съединени с цилиндрична част. Има два люка: единия е свързва отсека със спускаемия апарат, а другия – с тунел, който се образува при скачването на кораба с друг космически кораб или космическа станция.
С този модул става завръщането на екипажа на Земята. Капацитетът е до трима члена, облечени в скафандри и има перископ, чрез който може да се насочи корабът ръчно. Парашутите са от външната страна на капсулата. Тя има и малки ракети, работещи с водороден пероксид, за насочване на модула по време на навлизането му в атмосферата. Спускаемия апарат ограничава космонавтите да са с височина между 1,64 и 1,85 височина и 94 см в седнало положение, с тегло между 56 и 85 кг.
Особености
Дължина: 2,24 m
Максимален диаметър: 2,17 m
Обитаем обем: 3,5 m³
Maсa: 2850 kg
Приборно-агрегатен отсек (ПAO)
В този модул са разположени основните дюзи на двигателя за контрол на положението на космическия кораб, както и захранващите го резервоари. Тук са разположени и слънчевите панели, които осигуряват електрическото захранване на кораба. Този модул се отделя от спускаемия апарат точно преди навлизането в атмосферата.
