Сиуа
Сиуа (на арабски: واحة سيوة, Уахат Сиуа; на берберски: ⵉⵙⵉⵡⴰⵏ, Исиуан; на коптски: (ϯ)ϣⲉϣⲁⲙⲟⲩ) е оазис в Египет, разположен между депресията Катара и Либийската пустиня, на около 50 km от границата с Либия и на около 560 km от столицата Кайро. С дължина около 80 km и ширина около 20 km, оазисът Сиуа е едно от най-изолираните селища в Египет, с население от 23 000 души, мнозинството от които бербери, които говорят език от берберската група, известен като сиуийски (сиуи). Най-известен е с това, че в древността тук се помещава оракул на бог Амон, поради който древното име на оазиса е Амониум. Днес развалините на оракула са популярна туристическа атракция. Исторически е част от областта Либия. Съвременното име Сиуа е споменато за първи път през XV век и е от неизвестен произход. Преди това арабските географи го наричат Сантария.
География
Оазисът е разположен в депресия, на 20 km западно от Катара. Захранван е от две езера, образувани от стичането на подпочвените води в областта. Селището лежи на 19 m под морското равнище.
История
Макар за оазисът да е известно, че е населяван още от 10 хилядолетие пр.н.е., най-ранните доказателства за връзката му с Древен Египет е 26-а династия, когато е създаден некропол. Древногръцки заселници от Кирена откриват оазиса по същото време (7 хилядолетие пр.н.е.) и храма на Амон. Херодот научава за мястото като „фонтан на Слънцето“, чиито води са най-студени в жегата по пладне.[2] В хода на кампанията си за покоряване на Персийската империя, Александър Велики достига оазиса, като според сведенията е следвал птиците през пустинята, макар мотивите за екскурзията му да остават непроницаеми и оспорвани.[3] По време на Елинистическия Египет, древноегипетското име на оазиса е sḫ.t-ỉm3w, означаващо „поле с дървета“.[4]
Доказателствата за християнство в Сиуа са колебливи, но през 708 г. жителите на оазиса устояват на ислямско нашествие и не го приемат поне до 12 век. Намерен местен ръкопис споменава само седем семейства с общо 40 души, които обитават оазиса към 1203 г.
През 12 век Мохамед ал-Идриси споменава оазиса като населяван главно от бербери с арабско мнозинство – век преди ал-Бакри да заяви, че само бербери живеят там. Египетският историк ал-Макризи пътува до Сиуа през 15 век и описва как езикът говорен там е подобен на езика на берберските племена зенета.[5]
Първият европеец, посетил оазиса след римски времена, е английският пътшественик Уилям Джордж Браун, който пристига през 1792 г., за да види древния храм на Амон.[6]
Египетският суверенитет е потвърден в Сиуа от Мохамед Али паша през 1819 г. През пролетта на 1893 г. германският изследовател и фотограф Херман Бурхарт фотографира архитектурата на Сиуа, а днес снимките му се пазят в Етнологическия музей в Берлин.
Тъй като населението на Сиуа е берберско, демографски и културно оазисът е по-тясно свързан с Либия, която има голямо берберско население, отколкото с Египет, къдет берберите са незначителна част от населението. Освен това, арабското управление от далечно Кайро е слабо и белязано от няколко бунта. Египет започва да прилага по-твърд контрол над оазиса след визита през 1928 г. на Фуад I, който смъмря местното население за „определен грях“ и уточнява наказанията, които си прилагат в случай че сиуанците престъпят египетския морал.
Сиуа е сцена някои сражения през Първата и Втората световна война. При него е базирана разузнавателна група на Британската армия, но Африканският корпус на Ромел завладява района три пъти. Германските войници се къпят голи в езерото на оракула в разрез с местните обичаи, които забраняват публичната голота.[7] През 1942 г., докато италианската 136-а пехотна дивизия е окупирала оазиса, е установено малко египетско марионетно правителство в Сиуа.
Древната крепост на Сиуа, Шали Гади, е построена върху естествена скала от сол, кал и палмови дънери.[6] След като повредена от три дни проливен дъжд през 1926 г.,[8] тя е изоставена в полза на подобни неподсигурени постройки в ниското, някои от които по-късно се укрепени с шлакови блокове и ламаринени покриви. Само една сграда от комплекса Шали е поправена и все още се използва – джамията. Постепенно разяждан от редките дъждове, Шали остава характерна черта на оазиса със своите пет етажа над съвременното селище и осветяван нощем от прожектори. Много от неукрепените сгради, граничещи с улиците на Шали, са разцепени от големи пукнатини или са частично срутени.
През 2007 г. в Сиуа се намерени отпечатъци от човешки стъпала, чиято възраст е оценявана на около 3 милиона години.[9][10]
Климат
Климатични данни за Сиуа
|
Месеци
|
яну.
|
фев.
|
март
|
апр.
|
май
|
юни
|
юли
|
авг.
|
сеп.
|
окт.
|
ное.
|
дек.
|
Годишно
|
Абсолютни максимални температури (°C)
|
29,3
|
34,6
|
41,6
|
44,8
|
48,0
|
48,2
|
45,2
|
46,2
|
42,8
|
41,9
|
37,5
|
29,0
|
48,2
|
Средни максимални температури (°C)
|
19,3
|
21,5
|
24,5
|
29,9
|
34,0
|
37,5
|
37,5
|
37,0
|
34,6
|
30,5
|
25,0
|
20,5
|
29,3
|
Средни температури (°C)
|
12,1
|
14,0
|
17,3
|
21,9
|
25,8
|
29,2
|
29,9
|
29,4
|
27,1
|
22,8
|
17,3
|
13,2
|
21,7
|
Средни минимални температури (°C)
|
5,6
|
7,1
|
10,1
|
13,7
|
17,8
|
20,4
|
21,7
|
21,4
|
19,5
|
15,5
|
10,2
|
6,5
|
14,1
|
Абсолютни минимални температури (°C)
|
−2,2
|
−1,3
|
0,3
|
5,7
|
7,5
|
14,0
|
17,5
|
15,9
|
11,7
|
7,8
|
2,9
|
−0,7
|
−2,2
|
Средни месечни валежи (mm)
|
2
|
1
|
2
|
1
|
1
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
2
|
1
|
9
|
Средно количество слънчеви часове
|
230.7
|
248.4
|
270.3
|
289.2
|
318.8
|
338.4
|
353.5
|
363.0
|
315.6
|
294.0
|
365.5
|
252.8
|
3540
|
Източник: NOAA[11]
|
Култура
Традиционната култура на Сиуа има много чести, които са различни от египетската култура, някои от които са отражение на дългогодишната връзка с Магреб и факта, че населението му е берберско. До построяването на асфалтиран път до средиземноморския бряг през 1980-те години, единствената връзка на Сиуа с външния свят е чрез камили през пустинята. Те се използват за износа на фурми и маслини, както и за превоз на поклонници, отправили се към Мека.
В резултат на тази изолация, местното берберско население е развило уникална култура, която се засвидетелства от кошничарството, грънчарството, сребърните изделия, бродерията и облеклото. Най-известни примери са булчинското сребро и сребърните орнаменти и мъниста, които жените носят в изобилие на сватби и други празници.[12] Тези елементи се украсяват със символи, свързани с историята на Сиуа и местните вярвания.[13]
Бижутата, изготвяни от местни майстори на сребърни изделия, включват сребърни колиета, обеци, гривни, орнаменти за коса, висулки и много пръстени.[14] За заможна жена, цялата им съвкупност може да тежи 5 – 6 килограма. Сиуанците са ендогамни и рядко се женят за външни хора.[15]
Хомосексуални традиции
Сиуа е от особен интерес за антрополозите и социолозите, поради приемането на мъжката хомосексуалност и дори провеждането на ритуали за еднополови бракове. Тези традиции са потискани от египетските власти от началото на 20 век. Счита се, че практиката се е появила още в древни времена, когато е било задължително неженените мъже и младите момчета да живеят и работят заедно извън Шали. Когато германския египтолог Георг Щайндорф изследва оазиса през 1900 г., той докладва, че хомосексуалните връзки са широко разпространени и често се разрастват до брак.[16] Към средата на 20 век различни изследователи докладват, че хомосексуалността в Сиуа не само е повсеместна, а бушува. Повечето момчета, участващи в содомия, са между 12 и 18 години. Докато жените по това време са зле поддържани, голяма част от мъжете са привличани повече от младите момчета. Към края на 1940-те години, обаче, бракът с непълнолетно момче вече като цяло е забранен.[17][18][19] В днешно време египетските власти се опитват да заличат историческите записи и сведения за хомосексуализма в оазиса.[20]
Икономика
Основната дейност, извършвана от обитателите на оазиса, е земеделието, като главните култури са фурми и маслини. Важни са и занаяти като кошничарството.[6] През последните десетилетия важен източник на ресурси е туризмът. Много внимание се отделя на строежа на хотели с местни материали и съвпадащи с местния стил.[21]
Галерия
-
Кирпичени жилища в оазиса Сиуа
-
Кирпичени къщи в Сиуа
-
Пустинята около Сиуа
-
Воден басейн в оазиса Сиуа
-
Храмът на оракула на Амон в Сиуа
-
Друг изглед към храма
Източници
- ↑ citypopulation.de
- ↑ Internet History Sourcebooks: Herodotus (c.490-c.425 BCE): On Libya, from The Histories, c. 430 BCE // Архивиран от оригинала на 2013-04-09. Посетен на 2019-11-05.
- ↑ Alexander the Great. Robin Lane Fox, Allen Lane 1973/ Penguin 1986 – 2004, pp. 200 – 18
- ↑ Wörterbuch der ägyptischen Sprache, ed. Adolf Erman, Hermann Grapow. Vol. IV, p. 230; Vol. VI, p. 141
- ↑ Grammatical Contact In The Sahara // Посетен на 30 юни 2012.
- ↑ а б в Siwa // Encyclopædia Britannica, 24 февруари 2016. Посетен на 3 ноември 2019.
- ↑ Siwa Oasis // Byebyenet.com. Архивиран от оригинала на 2012-02-22. Посетен на 30 юни 2012.
- ↑ Shali // lonelyplanet.com. Посетен на 16 март 2015.
- ↑ Reuters: Human footprint may be oldest ever found 20 August 2007.
- ↑ Egypt footprint 'could be oldest' // BBC News. 21 август 2007.
- ↑ Siwa Climate Normals 1961 – 1990 // National Oceanic and Atmospheric Administration. Посетен на 17 януари 2016.
- ↑ Margaret Mary Vale, 2011, Sand and Silver, 71, 79 – 83.
- ↑ Margaret Mary Vale, 2011, Sand and Silver: Jewellery, Costume and Life in Siwa Oasis, London:Kelim
- ↑ Margaret Mary Vale, 2011, Sand and Silver, xiv, 32, 79 – 81, 87 – 99, 101 – 7.
- ↑ Fathi Malim. 2001. Oasis Siwa: from the Inside. Traditions, customs, and magic. Al Katan / Dar al Kutub. pp. 38, 54
- ↑ Steindorff, George. Durch die Libysche Wuste Zur Amonoase. Leipsig, Velohgen and Klasing, 1904. с. 111.
- ↑ Cline, Walter. Notes on the People of Siwa. Menasha, Wisconsin, George Banta Publishing Co, 1936. с. 43.
- ↑ De Porok, Count Byron. In Quest of Lost Worlds. New York, Dutton, 1936. с. 64.
- ↑ Maugham, Robin. Journey to Siwa. London, Chapman and Hall, 1950. с. 80.
- ↑ Siwan anthropologist sparks controversy // Cultural Survival. Посетен на 14 ноември 2002.
- ↑ Can a Desert Oasis Lead the Way to Sustainable Eco-Tourism in Egypt? Wharton School of the University of Pennsylvania, 1 март 2010.
|
|