През периода 1995 – 1998 г. е редовен докторант, а след 1998 година – асистент в катедра „Теория на политиката“ в Софийския университет. През 1999 г. защитава дисертация върху на английския консерватизъм и печели конкурс за асистент в катедра „Политология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Доцент е по история на политическите идеи. Светослав Малинов прави първите преводи на български на някои книги на Джон Лок, Едмънд Бърк и Френсис Бейкън, като за преводите си на Лок получава награда на Съюза на преводачите в България.[1]
От 2001 до 2002 г. е директор на отдел „Политически анализи и стратегии“ в Съюза на демократичните сили (СДС), а от 2002 г. е главен редактор на списание „Разум“. През 2004 година, след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от Съюза на демократичните сили, е сред основателите на Демократи за силна България. Член е на националното ръководство на партията през периода 2005 – 2007 г. От 2005 г. е депутат в XL народно събрание, където е секретар на парламентарната група на ДСБ и член на Комисията по гражданското общество и медии.[1]
Член е на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на множество международни мисии на ОССЕ за наблюдение на избори.
През 2007 г. Светослав Малинов е включен сред кандидатите на ДСБ за представители в Европейския парламент. На проведените през март шест регионални събрания за подреждане на листата на партията той е класиран на второ място след водача Константин Димитров, но ДСБ получава 4,35% от гласовете на изборите и остава без представители в Европейския парламент.
През 2008 г. Светослав Малинов става един от инициаторите за провеждане на референдум за петролопровода Бургас-Александруполис. През същата година, в качеството си на депутат от XL народно събрание, от името на ДСБ той настоява парламентарната Комисия за борба с корупцията да започне разследване на имущественото състояние на лидера на ДПС Ахмед Доган.
На евроизборите през май 2009 печели вътрешните избори в ДСБ, а за същинските избори за Европейски парламент през 2009 Светослав Малинов е регистриран на второ място в общата листа на Синята коалиция след представителя на СДС Надежда Михайлова. Първоначално коалицията печели едно място, но с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 година България получава едно допълнително място в Европейския парламент, което е заето от Светослав Малинов.[2] Малинов е член на групата на Европейската народна партия (ЕНП). В Европарламента е член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред.
През 2011 г. ДСБ издига Малинов като свой кандидат за участие в предварителните избори за излъчване на кандидат президент на Синята коалиция. Негов опонент в тези избори е Румен Христов от СДС.
На Осмото национално събрание на ДСБ на 26 октомври 2011 г. Малинов е избран за зам.-председател на партията.
На изборите за Европейски парламент през май 2014 г. е втори в листата на Реформаторския блок. Чрез преференции измества водача Меглена Кунева и отново става евродепутат.
На 10 юни 2017 г. е кандидат за председател на ДСБ.
Библиография
Малинов, Светослав (съст.). Световен речник на политическите афоризми. София, Juventus Mercurii, 1994. ISBN 954-8535-01-7.
Дайнов, Евгений и др. Корупцията в парламентарната практика и законодателния процес. София, Център за изследване на демокрацията, 1999. ISBN 954-477-071-2.
Малинов, Светослав (съст.). Консерватизмът. Т. 1. София, Център за социални практики, 1999. ISBN 954-9853-04-7.
Малинов, Светослав (съст.). Консерватизмът. Т. 2. София, Център за социални практики, 1999. ISBN 954-9853-05-5.
Димитрова, Боряна и др. Българските политически партии в навечерието на парламентарните избори '2001. София, ГорексПрес, 2000. ISBN 954-616-068-7.
Канев, Добрин и др. Политическите партии в България и Австрия пред нови предизвикателства. София, ГорексПрес, 2001. ISBN 954-616-093-8.
Малинов, Светослав. Критика на политическия рационализъм. Изследване върху политическата мисъл на Едмънд Бърк. 2003.
Малинов, Светослав. Консервативни опити. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2010. ISBN 9789540730356.