Френсис Бейкън (на английски: Francis Bacon) е английскифилософ, юрист, политик и писател. Баща му – Никълъс Бейкън, е пазител на английския печат, като Френсис Бейкън наследява титлата. Той получава рицарска титла през 1603, обявен е за баронВерулам през 1618 и за виконтСейнт Олбънс през 1621. И двете титли спират да се използват след смъртта му.
Бейкън започва кариерата си като юрист и достига до поста лорд-канцлер (1617 – 1621), но е осъден за корупция, което слага край на съдебната му кариера. Въпреки това той е по-известен като философ и защитник на научната революция. Трудовете му установяват и популяризират индуктивната логика (т.е. от частното към общото). Чрез наблюдения се набира емпиричен материал. Информацията се обобщава и по този начин се формулират аксиоми. Аксиомите от своя страна също се обобщават и се формулират висшите аксиоми – научните закони в науката. Индукцията предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на епохата тези методи се свързват с окултните течения на херметизма и алхимията.
Бейкън се занимава с въпроса за класификация на науката. Той прави две класификации: на основа на познавателните способности и пирамидална класификация. Бейкън озаглавява проекта си за реформа в науката „Голямото възстановяване“. От така замисления труд Бейкън успява да завърши първите три части, станали известни като „Нов органон“ по подобие на Аристотеловия „Органон“.
Създаване на индуктивния метод. Този метод е аналитичен: в процеса на установяване на истинското знание на предмета трябва да се открият и установят причините на явленията, за да се докаже господството на човека над природата.
Нова идея: според него човек е криво огледало, в което той се оглежда, а оглежда и света. Именно умът е източник на изкривяване, затова настоява знанието да се гради в опит.
Негова е и фразата: „Човек може толкова, колкото знае.“
Библиография
Bacon, Sylva sylvarum
Essayes (1597)
A Declaration of the Practices & Treasons Attempted and Committed by Robert, Late Earle of Essex (1601)
Certain Considerations Touching the Better Pacification, and Edification of the Church of England (1604)
Sir Francis Bacon His Apologie, in Certaine Imputations Concerning the Late Earle of Essex (1604)
The Twoo Bookes of Francis Bacon. Of the Proficience and Advancement of Learning Divine and Humane (1605)
Francisci Baconi De Sapientia Veterum Liber (1609)
The Essaies of Sr Francis Bacon Knight (1612)
Instauratio Magna (Голямото обновяване [на науките])(1620), от която е завършена само Novum Organum (Нов органон)
Historia Naturalis et Experimentalis ad Condendam Philosophiam: Sive Phaenomena Universi (1622), известна още като Historia Ventorum
The Historie of the Raigne of King Henry the Seventh (1622)
Historia Vitae et Mortis (1623)
De Dignitate et Augmentis Scientiarum (1623)
The Essayes or Counsels, Civill and Morall (1625)
Sylva Sylvarum; or, A Naturall Historie (1627; включително незавършената The New Atlantis)
The Elements of the Common Lawes of England (1630)
Cases of Treason (1641)
The Learned Reading of Sir Francis Bacon, One of Her Majesties Learned Counsell at Law, upon the Statute of Uses (1642)
