Садизмът се определя като сексуално или несексуално удоволствие от причиняването на болка или унижението на друг човек. Мазохизмът се определя като сексуално или несексуално удоволствие от получаването на болка или унижение.[2] Причината за използването на съставния термин „садомазохизъм“ е, че повечето хора със садистични наклонности имат и мазохистични желания, и обратното. Рядкост са хората, които са само садисти.
Садомазохизмът може да бъде термин от психологията и социологията, когато обозначава сексуални и социални практики, които изглеждат като садомазохистични, но без изричното и пълно съгласие на участващите страни, както е в БДСМ практиките. Тоест става дума за подсъзнателни рефлекси на приемане на мазохистична позиция или несъзнавани стимули за садистично, налагащо се отношение, когато и двете са предизвикани от неприятни и травматични изживявания в детството или по-късно и по този начин са формирали личността. При БДСМ практиките акцентът е в сексуалното удовлетворяване на база на садомазохистични отношения на доминиране, подчиненост и т.н., които обаче са осъзнати и съзнателно приети от двете страни.
Терминът садизъм произлиза от наименованието на френския философ на сексуалността, революционер и писател Маркиз дьо Сад. Терминът мазохизъм произтича от името на австрийския писател и журналист Леополд Фон Захер-Мазох.
Изследвания
Ток съобщава, че голямото мнозинство от мъжете, които изследвал, не получават пряко задоволяване от използването на сила. Тя е просто механизъм, чрез който се задоволяват различни желания и се постигат различни цели. По малко от 6% от изследваните получават пряко задоволяване от използването на насилие.
Според проучване на извадка от самоопределили се мазохисти по-малко от 9% от мъжете предпочитат изключително доминиращата (садистична) и по-малко от 8% – единствено подчинената (мазохистична) роля. Данните за жените са малко по-различни: по-малко от 7% предпочитат доминиращата роля и повече от 17 % – подчинената роля.
Психологическа категоризация
И двата термина са измислени от германския психиатър Рихард фон Крафт-Ебинг в неговото изследване от 1866 „Psychopathia Sexualis“. Болката и физическото насилие не са същностни за концепцията на Крафт-Ебинг и той дефинира термина мазохизъм (на немски: „Masochismus“ изцяло в термините на контрол[3]. Зигмунд Фройд, психоаналитик и съвременник на Крафт-Ебинг, отбелязва, че и двете често могат да се намерят в един и същи индивид и двете да се комбинират в две отделни дихотомични същности познати като „садомазохизъм“ (на немски: „Sadomasochismus“), (често съкращавано като S&M или S/M). Това наблюдение обикновено е проверявано и в литературата и в практиката; много садисти и мазохисти определят себе си като „сменящи“ се; способни да получават удоволствие и в другата роля. Обаче трябва да се спомене, (Дельоз, Студенина и жестокост), че съвпадението на садизма и мазохизма в модела на Фройд не трябва да се взима за гаранция. Друг психоаналитик Ерих Фром също разглежда подробно садизма и мазохизма и разграничава: „три вида садистични тенденции, повече или по-малко преплетени помежду си. Едната е личността да подчинява другите на себе си и да упражнява абсолютна и неограничена власт над тях. Втората се проявява не само в импулса да се властва по този абсолютен начин над другите, но и да се експлоатират, да се използват, да се ограбват, да се съсипват, да се присвоява всичко ценно у тях...Третият вид садистична тенденция е желанието да се причиняват страдания на другите или да се наблюдава как се измъчват. Страданието може да е физическо, но често става дума за духовно терзание.“[4].
Boileau, Jacques 1700 Historia flagellantium: de recto et perverso flagrorum usu apud christianos. Paris: Anisson.
Breslow Norman et al 1985 „On the prevalence and roles of females in the sadomasochistic subculture: Report of an empirical study“. In: Archives of Sexual Behavior Vol. 14
Califia, Pat (Name since changed to „Patrick“) 1980 Sapphistry. The Book of Lesbian Sexuality. Naiad Press: Tallahassee.
Deleuze, Gilles 1967 Pr?sentation de Sacher-Masoch. Paris: Editions de Minuit.
Deutsch, Helene 1930 „The Significance of Masochism in the Mental Life of Women“ in International Journal of Psychoanalysis, Vol. 11 and later publications
Doppet, Fran?ois Am?d?e 1885 Trait? du fouet et de ses effects sur le physique de l’amour. London, no publisher given. Reprinted and expanded version of the 1788 edition.
Ellis, Havelock 1967 My Life London: Spearman. First published 1939
Farin, Michael 1990 Lust am Schmerz: Texte und Bilder zur Flagellomanie. Munich: Schneekluth
Freud, Sigmund 1996 Drei Abhandlungen zur Sexualtheorie Fischer: Frankfurt am Main. Reprint of the 1905 edition.
Gebhard, Paul H. 1968 „Fetishism and Sadomasochism.“ In: Dynamics of Deviant Sexuality. Edited by Jules H. Massermann. New York: Grune and Stratton
Grosskurth, Phyllis 1980 Havelock Ellis: A biography. New York: Alfred Knopf
Krafft-Ebing, Richard Freiherr von 1901 Psychopathia sexualis. Mit besonderer Ber?cksichtigung der contr?ren Sexualempfindungen. 11th edition. Stuttgart: Ferdinand Enke.
Krafft-Ebing, Richard Freiherr von 1901 Psychopathia Sexualis, with Especial Reference to Antipathic Sexual Instinct: a Medico-Legal Study. Edited by F.J. Rebman, based on the 10th German edition. New York: Rebman Company
Litman, Robert E. and Swearingen, Charles 1972. „Bondage and Suicide“. In: Archives of General Psychiatry Vol. 27
Lolme, Jean Louis de 1777 The History of the Flagellants, or The Advantages of Discipline: Being a Paraphrase and Commentary on the „Historia Flagellantium“ of the Abb? Boileau, Doctor of the Sorbonne. London: M. Hingeston. Translation of (Boileau 1700).
Maleson, Franklin G. 1984 „The Multiple Meanings of Masochism in Psychoanalytic Discourse“, in: Journal of the American Psychoanalytic Association, Vol 32 (2)
Marcus, Maria 1974 Den Frygtelige sandhed. En brugs-bog om kvinder og masokisme. Copenhagen: Tiderne Skifter
Meibom, Johann Heinrich, 1718 A treatise of the use of flogging in venerial affairs. Edited by Giles Jacob. London: E. Curll [1]Архив на оригинала от 2008-03-11 в Wayback Machine.
Mirandola, Pico della, 1498 Disputationum adversus astrologos libri duodecim. Venice: Bernhardinus Venetus. Cited by (Farin 1990).
Morel, B?n?dict 1857 Trait? des D?g?n?rescences physiques, intellectuelles et morales de l’esp?ce humaine et des causes que produisent ces vari?t?s maladives. Paris: J.B. Bailli?re
Nakakuki, Masafumi 1994 „Normal and Developmental Aspects of Masochism: Transcultural and Clinical Implications“. In: Psychiatry Vol. 57
Passig, Kathrin and Str?bel, Ira 2000 Die Wahl der Qual. Handbuch f?r Sadomasochisten und solche, die es werden wollen. Hamburg: Rowohlt
Schrenck-Notzing, Albert von 1892 Die Suggestions-Therapie bei krankhaften Erscheinungen des Geschlechtssinnes. Stuttgart: Enke
Spengler, Andreas 1977 „Manifest Sadomasochism of Males: Results of an Empirical Study“ in Archives of Sexual Behavior Vol 6
Spengler, Andreas 1979 Sadomasochisten und ihre Subkulturen. Frankfurt/New York: Campus. Full German version of Spengler’s results
Weinberg, Thomas S. (ed) 1995 Studies in Dominance & Submission. Amherst: Prometheus
Wetzstein, Thomas A. 1993 Sadomasochismus. Szenen und Rituale. Hamburg: Rowohlt
Odd Reiersol, Svein Skeid:The ICD Diagnoses of Fetishism and Sadomasochism, in Journal of Homosexuality, Harrigton Park Press, Vol.50, No.2/3, 2006, pp.243 – 262
Saez, Fernando y Olga Viñuales, Armarios de Cuero, Editorial Bellaterra, 2007. ISBN 84-7290-345-6
↑psychopathiasexu00krafuoft_djvu.txt: Мазохистът е контролиран от идеята да бъде напълно и безусловно обект на волята на човек, който е от срещуположния пол; да бъде третиран от тази личност, който е господар, унижавайки и обиждайки я. Тази идея е оцветена от похотливи чувства; мазохистът живее във фантазиите, в които той създава ситуации от този вид и често се опитва да ги реализира.
