Диафрагмата е изобретена като бариерен метод за предпазване от бременност (женска контрацепция) през 1838 година от немския учен Месинг.
Това е типично „женска вещ“. Има вид на чашка във формата на купол от латекс или гума. Представлява латексова чашка с пружинен механизъм по неговите краища, чиято функция е да задържи устройството в областта на шийката на матката във вагината.
Обикновено диафрагмите се произвеждат в различни размери. Преди закупуването и употребата ѝ е необходимо на всяка жена да се измери диагоналната дължина на вагиналния канал или да се посъветва за това с гинеколог.
Търговски вид на диафрагма
Начин на използване
Диафрагмата се поставят във влагалището непосредствено преди половия акт, като повърхността, която плътно приляга към шийката на матката, се намазва със спермицид. Тя закрива маточната шийка, и събира крема, който намалява и спира активността на сперматозоидите. Целта ѝ е като тази на презерватива – да възпрепятства попадането на сперматозоиди в матката. Тя не предпазва от полово предавани болести.
За правилното използване на диафрагмата трябва да се спазват редица условия, приемани като неудобства. Правилата са следните:
За да се постави диафрагмата, първо трябва да се изпразни пикочния мехур.
Преди да се ползва диафрагмата, трябва да се провери дали не е скъсана.
Диафрагмата се поставя във влагалището не повече от 6 часа преди половия акт. Поставянето и е малко по-сложно, от поставянето на презерватива.
При оставане повече от 6 часа или нов полов акт се добавя спермициден крем.
В течение на 6 часа след половия акт диафрагмата не трябва да се маха, но не бива да се оставя и за повече от денонощие.
