Савѝн или Сабѝн е монарх, управлявал България от 764 до 766 г. (според Васил Златарски и Иван Венедиков). Той е зет на хан Кормисош от рода Вокил.
Биография
Според някои изследователи Савин е със славянски произход, поради което името му не присъства в Именника на българските ханове. Той води мирни преговори с византийския император Константин V Копронѝм, които отначало биват запазени в тайна. След разкриването на тези преговори е свикан народен събор, на който е решено България да не сключва мирен договор с Византия. Привържениците на твърдата ръка спрямо Византия се обръщат към Савин с думите: „Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите“.[1] След събора, изоставен от своите поддръжници, през 766 г.[2] Савин търси убежище в Месемврия (Несебър), откъдето се отправя към Константинопол. Там той е приет от василевса, който урежда прехвърлянето на семейството му от България. През 768 г. Савин присъства на преговорите на Константин V с новия български владетел Паган, но думите на императора от името на Савин не оказват въздействие върху Паган.[ неясно? ]
Савин прекарва остатъка от живота си като изгнаник в Константинопол.
Бележки
- ↑ Божилов, Гюзелев (1999), стр. 116
- ↑ Димитър Ангелов, Въпросът за политическите емигранти в отношенията между Византия и средновековна България // В: Античная древность и средние века. – Вып. 10. – 1973. – С. 112.
Източници
- Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
- Москов, Моско, „Именник на българските ханове (ново тълкуване)“, София, 1988 г.
- Божилов, Иван, Гюзелев, Васил, „Глава пета. Вътрешнополитическата криза в Българското ханство и опитите за нейното преодоляване през втората половина на VIII век“[1] – Вж. История на Средновековна България VII-XIV век, Т.1, С., Изд. къща „Анубис". 1999, 704 с. ISBN 978-954-426-718-6
