В архивните документи името „Риналдо“ се среща на няколко пъти от 1274 до 1281 г. Запазен е документ от февруари 1274 г., според който община Сан Джиминяно е платила 4 лири на "Rinaldus pittor de Senis" („художника Риналдо от Сиена") за фреска от външната страна на храма, обърната към главния площад. От 1277, 1278 и 1281 г. са запазени документални свидетелства, че Комуна Сиена и Съветът на петнадесетте многократно са нареждали на Риналдо да направи таволети - боядисани дървени корици за счетоводните книги на главния финансов отдел на Сиена - Бикерна. Една от тези творби с портрет на „Дон Бартоломео Алеси, братът от Сан Галгано“ се намира в Берлинската художествена галерия.
Творчество
Всички известни днес произведения показват, че творчеството на Риналдо да Сиена се намира под влияние на водещите майстори от неговата епоха – Гуидо да Сиена, Копо ди Марковалдо и Чимабуе. То в известен смисъл е преходен стадий от следването на византийските образци към създаване на сиенската готика, която в най-чист вид е представена от произведенията на Дучо ди Буонинсеня и Симоне Мартини.[1]
Кръгът от произведения, който сега се приписва на Риналдо да Сиена, по-рано се е приписвал на анонимен майстор, известен като „Майсторът на Кларисинките“ – име, което на свой ред произхожда от икона, изобразяваща „Мадоната и Христос на трона“ от Кларисинския манастир в Сиена. Новото приписване на авторство принадлежи на известния италиански изкуствовед Лучано Белози.[2]
Кавалетни произведения
Риналдо е съвременник на Гуидо да Сиена и работата му показва известно влияние на последния. Въпреки това, според повечето експерти, най-голямо влияние върху художника има творчеството на Копо ди Марковалдо и Чимабуе. Освен иконата от Клариснксия манастир в Сиена на него се приписва рисуван кръст от Градския музей на Сан Джиминяно, който се отличава с необичайна иконография: полуфигури на пророците са изобразени в краищата на десния и левия лъч на кръста, а гримасата върху лицето на Христос изглежда още по-страдателно отколкото върху кръста на Чимабуе от църквата „Св. Франциск“ в Арецо.
Към 1260-70 г. учените му приписват създаването на изображението „Мадоната с Младенеца и разпятието" от Лондонската национална галерия. В долната част на картината художникът изобразява Мадоната, държаща младенеца Христос, а отстрани - Благовещението, в горната част - Разпятието и ангели, тръбящи за настъпването на Деня на Страшния съд.
Триптих от Музея на князете Чарториски в Краков (Мадоната с Младенеца, Разпятие и Оплакване) преди това също се смятал за дело на Майстора на Кларисините и създаването му се е приписвало на 1290-те. След публикуването на работата на итлаианскип изкуствовед Лучано Белози датировката е преработена - сега се смята, че е рисувана през 1270-те г.
Един доста голям олтар (т. нар. dossale) от Колекцията на Крес (сега в Музей „Брукс“, Мемфис; 190х100 см) е създаден около 1285 г., 15 г. след иконата от Кларисинския манастир. На него художникът е изобразил Мадоната с Младенеца и четирима светци: отляво надясно Магдалена, архиепископ Савин (покровител на Сиена), Йоан Богослов и Маргарита Антиохийска. Сред сиенските антики са запазени само три олтарни образа с тази архаична форма, два от които са в Сиенската пинакотека.
Италианският учен Фердинандо Болоня приписва на Риналдо фреските, изобразяващи „Историята на Ной" и „Жертвоприношението на Исак" в Горната църква на Св. Франциск в Асизи. Стилът на тези фрески потвърждава техния сиенски произход.
Друг голям проект, в който участва Риналдо, са стенописите на криптата на Сиенската катедрала, случайно открити през 2001 г. След опитите да припишат тези стенописи на който и да е художник, експертите са все по-склонни да вярват, че това произведение е колективна работа на сиенската работилница, в която участват Гуидо да Сиена, Детисалви ди Спеме, Риналдо да Сиена и вероятно взима участие младият Дучо ди Буонинсеня.
Триптих „Мадоната с Младенеца“, „Разпятие“ и „Оплакване“, ок. 1270 г., Краковски музей
Кръст на „Разпятие с пророци Исай и Йеремия“, ок. 1270 – 80 г., Сан Джиминяно, Пинакотека.
„Мадоната с Младенеца и четири светци“, ок. 1285 г., Музей „Брукс“, Мемфис
Книжна миниатюра
Риналдо се занимава и с книжна миниатюра. На него се приписват илюстрации в трактата „Публий Флавий Вегеций Ренат“, посветен на ветеринарството, който е поръчан от Пиеро Медичи и който сега се пази във Флорентинската библиотека „Медичеа Лауренциана“. Другият илюстриран ръкопис с миниатюри, който се свързва с името на Риналдо, е „Книга за управлението на князете“ на Еджидио Романо (Национална библиотека на Франция, Париж). Приписват му се и два листа от неизвестен „Градуал“, на един от които е изобразена „Буква G и Св. Франциск, приемащ стигмата“ (Колекция „Пол Гети“, Лос Анджелис), а на друг „Буква I и Св. Антоний Падуански“ (Частна колекция, Милано). За разлика от религиозните картини, предназначени за църквите, миниатюрите на художника демонстрират голяма изобретателност и свобода.
Лист от трактата по ветеринарство. ок. 1278 г., Библиотека „Медичеа Лауренциана“, Флоренция.
Миниатюра из трактата по ветеринарство, детайл. ок. 1278 г., Библиотека Медичеа Лауренциана, Флоренция.
Миниатюра от трактата по ветеринария, детайл. ок. 1278 г., Библиотека „Медичеа Лауренциана“, Флоренция
Лист из „Книга за управлението на князете“ Егидио Романо. ок. 1280 г., Национална библиотека, Париж.
Източници
Sotto il duomo di Siena. Scoperte archeologiche, architettoniche e figurative, Silvana, Milano 2003
AA.VV., Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese, Betti editrice, Siena 2012. ISBN 978-88-7576-259-9
F. Bologna. La pittura italiana delle origini. Romа, 1962.
L. Bellosi. Per un contesto cimabuesco senese: Rinaldo da Siena. Guido di Graziano. // Prospettiva, 1991. P. 15 – 28.
Giulietta Chelazzi Dini et al. Five Centuries of Sienese Painting. From Duccio to the Birth of Baroque. L.: Thames and Hudson, 1998. P. 13 – 14.
A. Bagnoli, R. Bartalini, L. Bellosi, M. Laclotte. Duccio. Siena fra tradizione bizantina e mondo gotico. Mil.: Silvana Editoriale, 2003. — P. 56—69.
San Gimignano. Fondazione Musei Senesi. Mil.: Silvana Editoriale, 2011. P. 75 – 76.
L. Cateni, Maria P. L. Mazzieri. Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese. Betti Editrice, 2012. P. 30– 31, 187.
Бележки
↑Duccio. Alle origini della pittura senese, catalogo della mostra (Siena 2003 – 2004), Silvana, Milano 2003. ISBN 88-8215-483-1
↑Luciano Bellosi, Per un contesto cimabuesco senese: a) Guido da Siena e il probabile Dietisalvi di Speme, in „Prospettiva“, 61, 1991, p. 6 – 20 (poi in: Luciano Bellosi, „I vivi parean vivi“. Scritti di storia dell'arte italiana del Duecento e del Trecento, Centro Di, Firenze 2006, pp. 56 – 70)
