Ращак (на македонска литературна норма : Раштак ) е село в община Гази Баба на Северна Македония .
Селото е разположено в областта Църногория , североизточно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора .
Иконостасът на „Възнесение Господне “ В края на XIX век Ращак е село в Скопска каза на Османската империя . Църквата „Свето Възнесение Господне “ („Свети Спас“) е построена в 1861 година.[ 1] Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в Ращакъ живеят 230 българи християни и 270 арнаути мохамедани .[ 2]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Ращак има 368 българи екзархисти и функционира българско училище.[ 3]
При избухването на Балканската война 3 души от Ращак са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия .
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Растак (Rastak) като албанско село.[ 5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ращак като смесено българо-албанско село.[ 6]
Според преброяването от 2002 година Ращак има 367 жители.[ 7]
Родени в Ращак
↑ Црква Вознесение Христово – Св. Спас // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2016-03-14. Посетен на 10 април 2014 г.↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 206.↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски) ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 874.↑ Schultze Jena, Leonhard . Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder . Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски) ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 9 октомври 2007 ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
.jpg)
