След смъртта на баща му Райналд III го наследява под регентството на майка му Елеанора Английска заедно с Дирк ван Валкенбург. Той е накаран да сключи съюз с Англия, но бяга и през 1347 г. сключва съюз с Херцогство Брабант.
През 1350 г. по-малкият му брат Едуард (1336 – 1371), с помощта на майка им, води война с него и го взема в плен през 1361 г. в битката при Тил. След смъртта на брат му Едуард в битката при Бесвайлер през 1371 Райналд III е освободен и отново става управляващ херцог на Гелдерн. След три месеца той умира бездетен и е погребан в манастир Грефентал. С него свършва мъжката линия на фамилията Васенберг от фамилията Фламенсес.[2] Наследен е от полусестрите му Матхилд и Мария. Започва първата Война за нидерландското наследство (1371 – 1379) и през 1380 г. херцог на Гелдерн става Вилхелм III, синът на Мария и Вилхелм II фон Юлих.
-NL.svg)