Река Раец в Раец
Раец (на македонска литературна норма : Раец ) е село в Северна Македония , в община Кавадарци .
География
Раец се намира в областта Раец западно от общинския център Кавадарци на левия бряг на Желишката река. Има две махали - Долна и Горна.[ 1]
История
В Османската империя
Селото е основано като чифлик към края на XVIII век.[ 1] В XIX век Раец е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Раец има 193 жители българи християни .[ 2] Населението се занимава със земеделие и в по-малка степен със скотовъдство.[ 1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Раяц (Raïatz) има 200 българи екзархисти.[ 3]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година Раец е чифлик с около 50 къщи.[ 4]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Раец са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 5]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
През 70-те и 80-те години значителна част от жителите на Раец, подобно на жителите на другите тиквешки села мигрират към големите градове.[ 1]
Църквата „Свети Георги“ е запусната.[ 6]
Личности
Родени в Раец
Аце Давчев (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[ 7]
Димитър Стоянов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал[ 8]
Милан Николов, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров [ 9]
Христо Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[ 10]
Починали в Раец
Ефрем Галев (1873 - 1903), български революционер от ВМОРО
Бележки
↑ а б в г Раец на официалния сайт на община Кавадарци .
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 154.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, ІІ Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 28.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 874.
↑ Росоманска парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 196.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 669.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 508.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 172.