Определението последният римлянин (Ultimus Romanorum) в исторически план е давано на всеки човек, за който се е смятало, че въплъщава ценностите на античната римска цивилизация – ценности, които са изчезнали след неговата смърт.
Използвано е като описание за много хора. Първият записан случай е Марк Юний Брут, когото Юлий Цезар описва като този, с когото ще изчезне старият римски дух.
Много хора са наричани последния римлянин:
В по-буквален смисъл може да се отнася за:
Различен списък на „последни римляни“ е предложен в E. Cobham Brewer, Dictionary of Phrase and Fable (1898) [1]: