„Послание на свети апостол Павла до Тита“ е библейска книга, двадесет и четвърта в Новия завет. Както и при другите послания на Павел съществуват спорове за реалния автор на книгата, като някои изследователи твърдят, че е написано от неизвестен автор след смъртта на апостола, докато други потвърждават оригиналното авторство.[1]
Книгата има формата на писмо на апостол Павел до неговия сътрудник и ученик Тит. Написано е в Македония преди втория престой на Павел в затвора. Тит е грък, който произхожда от семейство на езичници, придружава Павел на Апостолския събор, бива посредник между него и коринтяните и участва в събирането на средства за християните в Йерусалим. Павел го назначава да ръководи църквата на остров Крит и да назначи презвитери на местните църкви. След това се среща с Павел в Никополи.
Съдържание
Още от началото Павел напомня на Тит, че го е назначил за ръководител на църквата в Крит и да назначи презвитери.[Тит 1:5] Той описва техните желани качества и изобличава лъжеучителите.[Тит 1:10 – 16] Отново припомня важните задължения на Тит и изрежда добродетелите, които трябва да притежават жените, младите хора, слугите и старите хора.[Тит 2:1 – 15] В последната глава Павел нарежда на Тит да напомня на членовете на църквата за техните задължения.[Тит 3:5] Посланието завършва с поздрави и благослов.
Бележки