Там се намира единствената смесена чаплова колония в близост до голям град[1].
Защитена местност Пода
Местоположение
Местността Пода е разположена на юг от центъра на Бургас по продължението на международен път Е 87, близо до разклонението му за бургаския квартал Крайморие.
История
Името на местността произлиза от дървен сал – „под“, теглен от въже, посредством който се преминавало през пороса на езерото Мандра до началото на 20 век. Според Стоян Шивачев Подът, който се намира на най-югозападния край на Бургаския залив, близо до Порос (Порос или Форос, днес Крайморие), западно от и на 8 км от Бургас, е поставен между сушата и блатистия западен край на залива и Мандренска река, която близо до него се влива в залива е един вид груб и от дебел материал сал – плот. Той е поставен върху малкия, но дълбок проток (на места 10 метра), който съединява Пороското пристанище и Мандренското блато (днес Узунгерен), южно-югозападно от Бургас и западно от Порос[2].
Първият железен мост, пресичащ оттока на Мандренското езеро е построен през 1904-1905 година[2]. Монтажът му е ръководен от германския предприемач Едуард Наудашер, а кесоните в основата му са първата стоманобетонна конструкция в България.[3]
През 1994 г. защитената местност - лиман е обявена за КОРИНЕ място, а през 2002 г. за влажна зона с международно значение (Рамсарски обект). Включена е и в Европейската екологична мрежа Натура 2000 в рамките на природен комплекс „Мандра – Пода“. Природозащитният център „Пода“ е един от 100-те Национални туристически обекта.
Площта на защитената местност „Пода“ е 100,7 – 107 хектара. В нея са наблюдавани 273 видаптици, което я нарежда сред най-богатите в орнитологично отношение местности в Европа. Мястото е съхранило огромно количество биоразнообразие, въпреки разположението си в административните граници на град Бургас:
През зимата в залива Форос към ЗМ „Пода“ могат да се наблюдават световно застрашените къдроглав пеликан и тръноопашата потапница, както и малък корморан, морски орел и други застрашени от изчезване видове птици, а самата защитена територия е убежище на големи бели чапли и на десетки хиляди патици и потапници.
Над ЗМ „Пода“ преминава и вторият по големина в Европа миграционен път на птиците, Виа Понтика, като годишно оттук прелитат 75% от европейската популация на белия щъркел (над 250 000 екземпляра), 100% от популацията на розовия пеликан (над 40 000 екземпляра) и над 100 000 индивида от над 32 вида хищни, значителен брой водоплаващи и милиони пойни птици.
В местността освен птици се срещат и други редки представители на българската природа. Тук е едно от най-големите находища на пъстрия смок — най-голямата змия в страната, етруската земеровка — най-малкия бозайник в света, екзотичната нутрия и световнозастрашената видра.
Природозащитният център „Пода“ е изграден през 1997 г. от Българското дружество за защита на птиците (BirdLife България) по проект в рамките на Българско-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието и с финансовата подкрепа на:
Правителството на Швейцария
Швейцарската асоциация за опазване на птиците (БърдЛайф Швейцария)
Група Ланиус, Швейцария
Европейски природозащитни награди „Хенри Форд“
Центърът е многофункционален и разполага с:
постоянна интерактивна изложба, представяща биологичното разнообразие на защитената местност и на Бургаските влажни зони;
добре оборудвана лекционна зала с допълнителна изложбена площ;
богата орнитологична библиотека;
малък магазин за книги, орнитологични пособия, сувенири и безалкохолни напитки;
бинокли и далекогледни тръби, с които всеки посетител може да наблюдава птиците;
обширни тераси, от които птиците могат да бъдат наблюдавани, без да се безпокоят – най-голямото предимство на центъра;
специални укрития за наблюдаване и фотографиране на птици.
Природозащитният център „Пода“ представлява средище за генериране на природозащита за целия район на Бургас, като освен стопанисването на самата защитена местност, центърът организира и ключови дейности за опазването и на останалите части на Бургаските влажни зони.
За посещения местността Пода е отворена целогодишно. В нея има няколко обособени маршрута, по които могат да се наблюдават редките видове птици, без да бъдат обезпокоявани. Има покрити укрития, които дават възможност за ползване независимо от метеорологичните условия. През 2012 година е построена и 7-метрова кула за наблюдение на птици в северната част на местността[1].
Ежегодно в ПЗЦ „Пода“ се провеждат изследвания върху мигриращите птици, организират се семинари, орнитологични олимпиади и природозащитни бригади в Атанасовското езеро. Интересни видове птици могат да бъдат наблюдавани по всяко време на годината, а най-добрите месеци за наблюдение на прелета са март, април, май, август, септември и октомври.
↑ абПода в Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 294
↑Наудашер, Едуард. От чирак в строителството на диги до пионер в индустриализацията на България. София, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2009. ISBN 978-954-07-2839-1. с. 85-86.
