Стридояд

Стридояд
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
клон:Тероподи (Theropoda)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Стридоядови (Haematopodidae)
род:Стридояди (Haematopus)
вид:Стридояд (H. ostralegus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Стридояд в Общомедия
[ редактиране ]

Стридоядът (Haematopus ostralegus) е птица от семейство Стридоядови. Среща се и в България.

Разпространение

Среща се почти целогодишно на територията на страната – наблюденията му покриват периода от 14 февруари до 31 декември. Над 63 % от срещите на вида са през гнездовия период. През зимата са направени само 3 % от наблюденията му. В България се срещат 2 подвида – Haematopus ostralegus ostralegus (в поречието на Марица) и Haematopus ostralegus longipes (в поречието на Дунав). През месеците юли и август в страната са наблюдавани най-големи струпвания на индивиди – до 80 екземпляра.[3][4][5][6]

Яйце на Haematopus ostralegus

Размножаване

За първи път за вида е съобщено в България през размножителния период от орнитолога Николай Боев край с. Тюленово (Добричко) и с. Сарафово (Бургаско) през 1949 г.[7] В България сформирани двойки са отбелязани от 21 април до 27 юли. Периодът на яйцеснасяне в България е от 25 април до 15 юли, а периодът на излюпването на малките е от 18 май до 27 юли. Максималният брой на снесените яйца в едно гнездо е 4, а максималният брой на излюпените малки в едно гнездо – 3.[8]

Източници

  1. ↑ Haematopus ostralegus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. ↑ Червена книга на Република България. Стридояд. Посетен на 25 март 2012
  3. ↑ Боев, З. 1991. Разпространение и статус на стридояда (Haematopus ostralegus L. 1758) (Haematopodidae – Aves) в България. – Historia naturalis bulgarica, 3: 75 – 91.
  4. ↑ Боев, З. 1991. Стридоядът в България. – Лов и риболов, 12: 5.
  5. ↑ Петров, Ц., Ст. Стойчев, З. Боев 2007. Стридояд Haematopus ostralegus (Eurasian) Oystercatcher. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици у нас. Българско дружество за защита на птиците. риродозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 232 – 233.
  6. ↑ Петров, Ц., Боев, З., Далакчиева, С. 2011. Стридояд Haematopus ostralegus (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 87.
  7. ↑ Боев, Н. 1962. Данни за лятното разпространение на някои птици в България. – Известия на Зоологическия институт и музей – БАН, 11: 31 – 46.
  8. ↑ Боев, З. 1991. Разпространение и статус на стридояда (Haematopus ostralegus L. 1758) (Haematopodidae – Aves) в България. – Historia naturalis bulgarica, 3: 75 – 91.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни