Пиер Миняр Pierre Mignard
френски художник
Роден	17 ноември 1612 г. Троа, Франция
Починал	30 май 1695 г. (82 г.) Париж, Кралство Франция
Погребан	Париж, Франция
Етнос	Французи[1]
Националност	Франция
Кариера в изкуството
Стил	класицизъм
Жанр	портрет,[2][1] историческа живопис[2]
Учители	Жан Буше Симон Вуе
Направление	живопис
Пиер Миняр в Общомедия

Пиер Миняр (Pierre Mignard) (17 ноември 1612 – 30 май 1695) е френски художник от епохата на Луи XIV. Считан е за един от тримата големи френски художници на ХVІІ в., заедно с Никола Пусен и Шарл Льобрюн. Наричан Миняр Римлянинът (Mignard le Romain). Рисува главно религиозни и митологични сцени и много портрети. Въвлича се в дълго съперничество с Льобрюн, който е обявен за „пръв художник на краля“ - признание, което Миняр иска за себе си.

Родом е от Троа. Родителите му Пиер и Мари са занаятчии, чийто предци са дошли от Англия.^[3] По-големият му брат Никола и племенниците му Пол и Пиер - всички са художници. За да се отличават двамата Пиер, племенникът е наричан Пиер ІІ Миняр. Първо учи в Бурж при Жан Буше, после в Париж, в известното студио на Симон Вуе. През 1635 г. отива в Рим, за да се усъвършенства и остава там 22 години.^[4] Оттук идва прякорът му. В Рим рисува картини на християнска тематика, главно Богородица с младенеца, които стават толкова популярни, че се наричат Минярдизи. Често е наеман да прави копия на майсторите Никола Пусен и Анибале Карачи. Рисува и първите си портрети на папи, кардинали и италиански благородници.

През 1657 г. се връща в Париж, където става близък приятел на Жан-Батист Молиер и му рисува няколко портрета (включително един, на който е представен като Цезар над убития Помпей).^[5] Талантът му е забелязан от Луи ХІV, който му поръчва все повече портрети на себе си, на семейството си и на близките му в двора. В този ранен период Миняр впечатлява с една прекрасна картина на кралската любима Мария Манчини.^[6] Но все пак Миняр остава в сянката на Льобрюн. Противоречията между двамата не са само професионални (Льобрюн критикува твърде „придворния“ стил на съперника си), а и лични. Миняр отказва да участва в Академията за приложни изкуства, която Льобрюн ръководи. Скарва се и с брат си, защото той подкрепя Льобрюн, за да може да се издигне. Двамата художници стават част от голямото разделение в двора, защото Льобрюн е протеже на всесилния Колбер, а Миняр - на неговия противник Лувоа.^[7]

Ситуацията се променя със смъртта на Льобрюн през 1690 г. Миняр става не само „пръв художник на краля“, но и заема всички досегашни постове на съперника си. За жалост твърде кратко се радва на привилегиите си, тъй като умира през 1695 г., докато рисува купола на Дома на инвалидите.^[8]

Стилът на Пиер Миняр е типичният за епохата на барока реализъм, наситеност на цветовете и частица романтизъм. Той е високо ценен портретист и успява да нарисува краля и съпругата му Мария-Тереза, Колбер, Мазарини, кардинал дьо Рец, Декарт, Лафонтен, Расин, Босюе, Тюрен, мадам дьо Монтеспан, мадам дьо Ментнон, мадам дьо Севинье.^[9] Портретът му на Ана Австрийска е начинът, по който си я представяме в късните ѝ години. Негови катини днес се намират в музея Калве в Авиньон, в Лондон, Харвард, в руския Ермитаж. Някои от тях са в Лувъра и във Версай, в Женева, Тулуза и дори в Хонолулу.

• 
  Луи ХІV
• 
  Жан-Батист Молиер
• 
  Кардинал Мазарини
• 
  Жан-Батист Колбер
• 
  Мадам дьо Монтеспан
• 
  Жак Босюе
• 
  Маркиза дьо Севинье

• 
  Луи ХІV пред Маастрихт
• 
  Св. Лука рисува Богородица
• 
  Овчарят Фаустул довежда Ромул и Рем при жена си
• 
  Александър и амазонките
• 
  Смъртта на Клеопатра

Нормативен контрол BNE BNF Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN MBa NKC NLA PLWABN RKD ICCU SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat