За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 09:30, 29 август 2017 (UTC).
Дом на инвалидите
Les Invalides
Домът на инвалидите – панорамен изглед от юг с моста „Александър III“ на река Сена.
Църквата „Св. Луи на Инвалидите“ в комплекса „Дом на инвалидите“.
Домът на инвалидите (на френски: L'hôtel national des Invalides) е комплекс от сгради в Париж, включващ музеи и паметници на военната история на Франция. Известен е още като Дворец на инвалидите или само Инвалидите (на френски: Les Invalides). Той е архитектурен паметник, посветен на френските воини, загинали във войните.
През 1670 г. не съществува нито една институция, която да подслони воините-инвалиди, останали без средства, и били се за Франция. Тогава Луи XIV прави жест към войниците, които са му служили в неговите походи, и решава да построи „един кралски дом, достатъчно голям, за да приеме и подслони всички сакати и остарели офицери и войници и да им осигури един фонд за тяхното съществуване“. На 24 февруари 1670 г. Кралят Слънце издава заповед за започване на строежа.
Това е един от първите (ако не първият) инвалидни домове в Европа. Днес комплексът също приема инвалиди, а освен това в него са разположени няколко музея и некропол на военни.
Построяване
Домът на инвалидите е построен от най-известните и големи творци на XVII век по времето на управлението на Луи XIV – Либерал Брюан, Жул Ардуин-Мансар, Миняр, Коипел, Коисево и Кусту. Куполът на сградата е дело на Ардуин-Мансар. Завършен е през 1706 година. Строежът на Дома на инвалидите е поверен на тогавашния френски военен министър маркиз дьо Лувроа.
Измежду 8-те представени проекта този на Либерал Брюан получава одобрението на краля. Междувременно Либерал Брюан е построил болницата Салпетриер. Планът на дома е организиран около големия кралски двор, заобиколен от странични дворове и църква отпред, в южната част. Първият камък е положен на 30 ноември1671 г., първите пансионери са приети лично от Краля Слънце и се настаняват през октомври1674 г. Само три години са достатъчни, за да се построи главната сграда и дворовете към нея. Домът на инвалидите е завършен през XVII век от Жул Ардуин-Мансар и един от неговите ученици Робер дьо Коте.
През 1676 г. военният министър дьо Лувроа поверява на 30-годишния архитект Жул Ардуин-Мансар построяването на църквата, която Либерал Брюан не е могъл да построи. Става въпрос за създаването на сграда, където кралят и неговите войници могат да да се наслаждават на меса, като музиката да звучи отвсякъде, както го изисква етикета. Ардуин-Мансар създава една концепция за единство и хармония между кралската църква, наречена „Дом на инвалидите“, и една църква за войниците.
Църквата за войниците е завършена през 1679 г., но Луи XIV открива тържествено дома едва на 28 август1706 г. Закъснението се обяснява с войните и оскъдицата в резултат от тях. Тези 2 църкви са посветени на Света Троица. Двата религиозни паметника са административно свързани с Музея на Армията от създаването му през 1905 г.
Църквата „Свети Луис на инвалидите“, наричана още Църквата на войниците, чийто свод е украсен с военни фрески, подслонява гробницата, в която почиват множество губернатори на Франция, маршали на Франция и големите военни ръководители. Там се намира и саркофагът на Наполеон Бонапарт.
Големите органи на църквата са конструирани между 1679 и 1687 година и реставрирани от 1955 до 1957 г.
.jpg)
