Петър Станчев

Тази статия е за революционера. За учителя вижте Петър Станчов.
Петър Станчев
български революционер
Роден
Починал
6 август 1925 г. (32 г.)
Петър Станчев в Общомедия

Петър Станчев с псевдоними Асенов[1] и Вола[2] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[3][4]

Биография

Петър Станчев е роден на 6 април 1893 година в Берковица[5]. От малък живее в София и завършва Втора мъжка гимназия. През 1911 година за кратко е върховистки четник в Македония, след което се завръща в София и завършва средното си образование. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Борис Илиев.[6] През 1914 година завършва школата за запасни офицери в София и по време на Първата световна война е командир на рота в Македония.

След възстановяването на ВМРО от Тодор Александров Петър Станчев се включва в дейността ѝ, като в това време другарува с Дончо Чупаринов от Панагюрище. През 1920-1921 е в четата на Тодор Александров, действаща в Кратовско и Щипско. Оттогава Иван Михайлов си спомня за него:

„ Рядко са хората тъй беззаветно отдадени на македонското освободително движение. Той бе горд да върши всякаква работа, стига да е от полза на делото. Кръстосваше из Македония с месеци. Не помня Станчев да е казвал, че някоя задача не е по неговите сили или по вкуса му. Бе истински хъш, беззаветно предан на Македония. Винаги бе усмихнат, не го видях пред нищо изплашен, пред нищо смутен или без настроение. “
Четата на Величко Велянов (в средата) и Кръстьо Лазаров (втори от ляво надясно). Петър Станчев е първи на първия ред, отдясно на Лазаров с пушка на коленете.

През 1924 година Петър Станчев е секретар на скопската чета на Лазар Дивлянски, която води голямо сражение на 22 септември при село Колицко. След смъртта на Лазар Дивлянски Петър Станчев е назначен за скопски войвода, но през ноември се прибира в България. Петър Станчев е отговорен за охраната на конгреса на ВМРО в Сърбиново през февруари 1925 година, след което е назначен за Велешки околийски войвода. Заедно с Дончо Чупаринов подготвя Менча Кърничева за изпълнение смъртната присъда над Тодор Паница. Тя си спомня за него:

„ Смел, идеалист, беззаветно предан на освободителното дело. Станчев бе прекрасен човек и другар. С неговата смърт Радко (Иван Михайлов) загуби дясната си ръка, един от най-добрите си помощници и другари. “
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Петър Станчев (шести в третата колона).
Петър Станчев (четвърти)

Петър Станчев загива с част от четата си в сражение със сръбски войски в Тиквешко на 6 август 1925 година[7], а телата им са погребани на неизвестно място от сръбските власти. Вестник „Свобода или смърт“ пише:

„ Ние го почитахме, ние го обичахме докато бе между нас. Но той беше от онези, които не понасят ни похвали, ни признание за заслугите му, нито морални отличия. И никой не му каза какво представляваше той за голямата кауза на Македония, кое беше мястото, което той заема в редовете на пионерите на тая кауза.

Сега той вече не е на тоя свят и ние, коленичили пред неговата свята памет, признаваме: Ние сме много, но хора като Петър ние познаваме и виждаме само във фалангата на големите македонски дейци от миналото.[8]

“

Памет

На Петър Станчев е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Бележки

  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 11, 23.
  3. ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка].
  4. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
  5. ↑ Възпоменателна картичка на ВМРО за Петър Станчев[неработеща препратка]
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 439.
  8. ↑ „Свобода или смърт“, 15 април 1926 г.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“