Палеохори (дем Кушница)

Вижте пояснителната страница за други значения на Палеохори.
Палеохори
Παλαιοχώρι
— село —
Палеохори, снимано от крепостта Вранокастро. На заден план високите върхове на Кушница планина
Палеохори, снимано от крепостта Вранокастро. На заден план високите върхове на Кушница планина
Гърция
40.9436° с. ш. 24.1772° и. д.
Палеохори
Източна Македония и Тракия
40.9436° с. ш. 24.1772° и. д.
Палеохори
Кавалско
40.9436° с. ш. 24.1772° и. д.
Палеохори
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина220 m
Население1114 души (2021 г.)

Палеохори (на гръцки: Παλαιοχώρι, катаревуса Παλαιοχώριον, Палеохорион) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 220 m в североизточните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 8 километра в северозападна посока.[1]

История

Античност и Средновековие

Източно над Палеохори е античната и средновековна крепост Вранокастро.[2]

В Османската империя

В края на XIX век Палеохори е смесено гръцко-турско село в Правищка каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori) живеят 420 гърци. В селото работи училище.[3]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Палихор е гръцко село със 150 къщи, между които има и малко турци.[4] Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Палихор живеят 450 турци и 500 гърци.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палихор (Palihor) има 500 гърци.[6]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени 1051 гърци бежанци,[1] които в 1928 година са 170 семейства с 662 души, като селото е смесено местно-бежанско.[7] Българска статистика от 1941 година показва 2416 души.[8]

Населението традиционно отглежда тютюн и жито.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Палеохори на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Геч Гьолу[9] Γκέτς Γιουλοῦ Пигади Πηγάδι[10] местност С от Палеохори[9]
Кьорин[9] Κιόριν Пигес Πηγές[10] местност СЗ от Палеохори[9]
Думуз[9] Ντομοὺζ Фламурия Φλαμουριά[10] връх в Кушница, ЮИ от Палеохори[9]
Драфцостепе[9] Δράφτσος Панагия Παναγιά[10] връх в Кушница, (853,7 m), Ю от Палеохори[9]
Мешилик[9] Μεσιλίκ Оросимон Ὁρόσημον[10] връх в Кушница, (853,7 m), ЮИ от Палеохори[9]
Парсигюлу[9] Παρσάγιουλου Заркадия Ζαρκάδια[10] връх в Кушница, (853,7 m), ЮЗ от Палеохори[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1265[1] 1168[1] 1892[8] 2634[8] 2263[8] 2285[8] 1843[8] 1754[8] 1587[8] 1604 1404 1114

Личности

Родени в Палеохори

Бележки

  1. ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 232. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Καστρί Νιγρίτας // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 17 април 2022 г. (на гръцки)
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  4. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
  7. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 233. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. ↑ а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“