Каряни

Каряни
Καριανή
Гърция
40.7514° с. ш. 23.9826° и. д.
Каряни
Източна Македония и Тракия
40.7514° с. ш. 23.9826° и. д.
Каряни
Кавалско
40.7514° с. ш. 23.9826° и. д.
Каряни
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина60 m
Население537 души (2021 г.)

Каряни или Карян (на гръцки: Καριανή, до 1928 година Κάργιανη, Каряни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 60 m надморска височина[2], недалеч от източния бряг на Орфанския залив.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Кар (а) от изчезналото съществително *кар, *кара, „каране“, „свада“, запазено в другите славянски езици.[3]

Средновековие

Северозападно от селото е разположена крепостта Палеокастро, построена върху праисторическо селище. Крепостта е обявена за паметник на културата в 1980 година.[4]

В Османската империя

В края на XIX век Каряни е гръцко-турско село в Правищка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година споменава Караяни два пъти: веднъж като Караяни (Karagianni) в Правищката епархия със 720 жители гърци[5] и втори път Караяни (Karagianni) в Ксантийската епархия също със 720 гърци.[6] В селото работи училище.[7] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кариян живеят 150 турци, 400 гърци и 50 цигани.[8]

В Гърция

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е местно-бежанско с 44 семейства със 173 души.[9] Българска статистика от 1941 година показва 550 жители.[2]

Населението отглежда тютюн и пшеница, както и маслини.[2] Частично е развито и скотовъдството.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Каряни на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Арап дере[11] Αρὰπ Ντερέ Арапис Рема Αράπης Ρέμα[12] река С от Каряни, десен приток на Орфанската река[11]
Циганли дере[11] Σογανλὶ Ντερέ Ватирема Βαθύρεμα[12] река С от Каряни, ляв приток на Орфанската река[11]
Аслан дере[11] Ασλὰν Λάκκος Халикорема Χαλικόρεμα[12] река в Люти рид, И от Каряни[11]
Ясла Γιάσλα Терморема Θερμόρεμα[12] река
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 635[2] 211[2] 207[2] 597[2] 630[2] 689[2] 487[2] 528[2] 647[2] 696 591 537

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 227. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 137.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Α1/Φ18/68159/3413/4-12-1979 - ΦΕΚ 93/Β/31-1-1980 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-02-01. Посетен на 4 май 2018. (на гръцки)
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 228. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“