През 1872 година в селото има 50 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 401 души, през 1946 – 446 души, а през 1965 – 503 души.[4]
Религии
В османски списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1636 година се посочва, че броят на немюсюлманските домакинства в Осиково е 25.[5] В друг документ от 28 февруари 1651 година се посочва, че в село Осиково с друго име Дереджик броят на немюсюлманските семейства е 10 + 2 нови.[6] Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Осиково се състои изцяло от българи.[7]
В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Осиково (Osikovo).[8]
↑Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 23.
↑Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 218.