PROFILPELAJAR.COM

Никудин
	Никудин
	Никудин Никудин
Общи данни
Население	72 души (15 март 2024 г.); 4,42 души/km²
Землище	16 429 km²
Надм. височина	712 m
Пощ. код	2839
Тел. код	074345
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	51737
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; – кмет	Струмяни; Емил Илиев ; (Обединени земеделци; 2011)

Тази статия е за селото в България. За селото във Велешко, Република Северна Македония вижте Никодин.

Нику̀дин е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, област Благоевград.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост
Общо	106
Българи	106
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	-

География

Никудин се намира в историко-географската област Каршияка, на 37 километра югозападно от Струмяни и на 25 километра северозападно от Сандански. Селото е разположено живописно на около 700 метра надморска височина на двата бряга на река Лебница, границата между планините Огражден и Малешевска планина.^[3]

Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние. Средногодишната валежна сума е около 800 mm, а валежите имат зимен максимум и летен минимум. Почвите на землището са алувиално-ливадни и кафяви горски.^[3]

История

Според предания в миналото в землището на сегашното село е имало манастир „Свети Никола“, от който идва името на селото.^[3] Първоначално Никудин е бил разположен на един хребет на 2 километра в южна посока, в местността Стар Никудин. По време на османската власт, поради съображения за сигурност и вероятно, за да имат жителите му по-добър достъп до вода, селото се е преместило в долината.

През XIX век Никудин е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. Населението се занимава предимо със земеделие – отглежда царевица, ръж, ечемик, животновъдство – овце и кози и овощарство.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Никудин (Nikoudine) е посочено като село с 30 домакинства със 100 жители българи.^[4] Населението на селото участва активно в Кресненско-Разложкото въстание в 1878 – 1879 година. През декември 1878 година Димитър Попгеоргиев образува в Никодин старейшински съвет. След разгрома на въстанието част от никудинци се изселват в новообразуваното Княжество България и подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878 г.).^[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Никодин е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.^[5] В 1901 година Христо Куслев основава в селото е основан комитет на ВМОРО. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото (Nikodim) се състои от 328 българи екзархисти.^[6]

В 1912 година селото е освободено от части на Българската армия по време на Балканската война. В 1942 година е учредена земеделската кредитна кооперация „Лебница“, а в 1954 година отваря врати Основното училище „Кирил и Методий“.^[3]

Население^[3]
Година	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	1997
Брой	336	392	476	585	737	642	413	293	224	200

След 1957 година започва постепенно намаляване на населението, резултат от изселвания предимно към Сандански.

В 1951 година е основано читалище „Димо Хаджидимов“ с библиотека, отворена е детска градина, фелдшерски здравен пункт и пощенска станция. В 1958 година в Никудин е основано ТКЗС, от 1968 година – към Горското стопанство в Цапарево. Селото е елетрифицирано, водоснабдено и канализирано (60%), а 80% от уличната мрежа е с трайна настилка. В 1990 година поради обезлюдяването на селото училището е закрито. В 1992 година земята е върната на собствениците им.^[3]

Личности

Родени в Никудин

Стоимен войвода (1804 – 1860), български хайдушки войвода
Серафим Дуев (1913 – 2008), български свещеник и просветител, служил над 50 години в църква „Свети Илия“ в селото. Служил е и във Валовище по време на Българското управление в Македония (1941 – 1944)
Христо, български революционер, деец на ВМРО^[7]