Никола Гулев е син на революционера Питу Гули[1]. Брат му Ташко Гулев (Шула Гули) загива през 1913 година в редовете на МОО, а вторият му брат Стерю Гулев работи за българската полиция в Крушево през 1941 – 1944 година и се самоубива след влизането на комунистите в града на 6 октомври 1944 година. Никола Гулев завършва гимназия в София.[2]
След възстановяването на ВМОРО от Тодор Александров става негов личен телохранител. По молба на Пейо Яворов през 1913 Гулев му дава пистолет, с който впоследствие големият български поет се самоубива.[3]
След Първата световна война Гулев участва в повторното възстановяване на революционната организация. По нареждане на ВМРО Никола Гулев убива в София Александър Панов, който в 1922 година създава „Земеделческа емигрантска група“.[4][5] Гулев става четник, а по-късно войвода на ВМРО във Велешко и родното му Крушевско. Гулев, който по думите на Иван Михайлов е
„
неукротимо смел и предприемчив
“
често предприема рисковани пътувания из Югославия – отива до Загреб където се среща с хърватския водач Степан Радич.[6] При едно подобно пътуване е предаден и е заловен от сръбската полиция в Ниш на 15 септември 1923 година.[7] През лятото на 1924 година след изтезания умира в белградския затвор.[8][9][10]
