Нигослав

Нигослав
Νικόκλεια
— село —
Гърция
40.9328° с. ш. 23.4278° и. д.
Нигослав
Централна Македония
40.9328° с. ш. 23.4278° и. д.
Нигослав
Сярско
40.9328° с. ш. 23.4278° и. д.
Нигослав
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина85 m
Население470 души (2021 г.)

Нигослав (на гръцки: Νικόκλεια, Никоклия, до 1926 година Νικοσλάβη, Никослави[1]) е село в Република Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония с 1316 жители (2001).

География

Селото е разположено в Сярското поле, северозападно от град Нигрита.

История

Античност и Средновековие

На 4 km югозападно от Нигослав, в Богданската планина е разположена античната и средновековна крепост Хисар (Исар), която може би е античният Алорос.[2]

В Османската империя

През XIX век и началото на XX век Нигослав е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В 1835 година е построена църквата „Свети Димитър“.[3]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Негослави (Négoslavy) живеят 360 гърци.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Нигослав (Nigoslav) има 60 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 128 жители гърци.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Нигослав:

„ Нигослав е смесено село; една църква, една джамия; християните са гърци, мохамеданите – турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита.[6] “

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Негослав, населено от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от Чуприща. Пътят е равен и добър лете; зиме не струва. Негослав е разположен при полите на планината; произвежда всичките хлебни растения и всякакви овощия, които се разпродават по Сяр и Солун. Гръцка църква; 20 къщи турци; 25 гърци и 20 българе.[7] “

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Нягослав има 130 жители българи християни, 120 турци и 200 гърци.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никослав (Nikoslav) живеят 425 гърци.[9]

В Гърция

Името на селото е сменено в 1926 година на Никоклия. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Нигослав е представено като смесено местно-бежанско село с 20 бежански семейства и 84 жители общо.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Нигослав на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Саиш[11] Σάης Пидима Πήδημα[12] възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигослав (515 m)[11]
Коджа Каран[11] Κοτζά Καράνι Дохион Δοχεΐον[12] възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигослав[11]
Була[11] Μπούλα Пигес Πηγές[12] възвишение в Богданската планина на Ю от Нигослав (238,6 m)[11]
Баракова[11] Μπαράκοβα,[13] Μπράκοβα Пардалон Παρδαλλόν[12] възвишение в Богданската планина на ЮЮЗ от Нигослав[11]
Бекератика[11] Μπεκεράθηκα Амбелонес Άμπελώνες[12] местност на ЮИ от Нигослав и на СЗ от Черпища[11]
Кара Таш[11] Καρά Τάς Маври Петра Μαύρη Πέτρα[12] възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигослав (776,3 m)[11]
Чиплаци[11] Τσιπλάκια Гимни Корифи Γυμνή Κορυφή[12] възвишение в Богданската планина на З от Нигослав[11]
Харият[11] Χαριάτ Портес Πόρτες[12] възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигослав (414 m)[11]
Ляска[11] Λιάσκα Фундукия Φουντουκιά[12] възвишение в Богданската планина на ЮЮЗ от Нигослав (356 m)[11]
Чучура[11] Τσούτσουρας Ризомата Ριζώματα[12] местност на ЮЗ от Нигослав[11]

Личности

Родени в Нигослав
  • Георгиос Митрижикис, агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[14]
  • Георгиос Таскудис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[15]
Починали в Нигослав
  • Пасхалис Цянгас (1873 – 1907), гръцки свещеник, капитан на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Παλιόκαστρο Νικόκλειας ή Παλιόκαστρο Ισάρ // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 февруари 2024 г. (на гръцки)
  3. ↑ Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.[неработеща препратка]
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
  6. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
  7. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  13. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρη. Μετονομασίες θέσεων (μικροτοπωνυμίων) // Δημήτρης Λιθοξόου. (на гръцки)
  14. ↑ Μητριτζίκης Γεώργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
  15. ↑ Τασκούδης Γεώργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“