PROFILPELAJAR.COM

Негушко въстание
	Негушко въстание
Гръцка война за независимост
	Паметникът на загиналите негушанки в Негуш
Информация
Период	19 февруари – 18 април 1822 година
Място	Негуш и Негушко, Османска империя
Резултат	потушаване на въстанието
Страни в конфликта
християнски бунтовници	Османска империя
Командири и лидери
Ангел Гацо ; Анастасиос Каратасос	Мехмед Емин паша
Сили
неизвестно	40 000
Жертви и загуби
няколко хиляди	неизвестни
	Негушко въстание в Общомедия

Негушкото въстание (на гръцки: Επανάσταση της Νάουσας) е въоръжен бунт срещу османската власт, част от Гръцката война за независимост, избухнал през февруари 1822 година в богатия македонски град Негуш.

История

На Православна неделя 19 февруари в църквата „Свети Димитър“ в Негуш е издигнато бунтовническото знаме – бяло знаме със Свети Георги. Бунтът е под ръководството на Ангел Гацо от воденското село Саракиново, Анастасиос Каратасос от берското село Добра и негушанина Логотет Зафиракис Теодосиу. Градът и около 100 околни християнски гръцки, български и влашки села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват 4000 турска армия под командването на Кехая бей, атакуват Бер, но са отблъснати.

Чети, които атакуват Бер


№	От жители на	Командир	Численост
1.	Негуш	Кара Ташо	1200
2.	Негуш	Зафиракис Теодосиу	1000
3.	Негуш	Янакис Каратасос	650
4.	Перишор		40
5.	Държилово		120
6.	Ошляни		50
7.	Други планински села	Ангел Гацо, Димитър Сугарев	250
8.	Селата на СЗ от Негуш	Михаил Кунцис	160
9.	Копаново, Янчища, Вещица, Жервохор^[1]	Аргириос Карабатакис, Чернопетрис	140
10.	Дихалеври, Аркудохор, Чорново, Маруша, Скотина	Димитриос Каратасос	230
11.	Саракиново, Техово и други планински села		450
12.	Горно Шел, Долно Шел, Скотина, Куцуфляни	разпръснати в различни чети	450
13.	Последни дошли	Диамандис Олимпиос	250^[2]

Потушаване

Но на 18 април същата година Мехмед Емин паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Зафиракис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада Стумбани на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки и български села са опожарени – някои от тях, като Добра изчезват завинаги, а други като Държилово променят етническия си състав. След потушаването на въстанието в Негуш Гацо и Каратасос с около 1200 македонци продължават борбата на юг в Гърция – при Месолонги и в Пелопонес.

Памет

В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“.^[3]

Балканските историографии за Негушкото въстание

Гръцката историография разглежда Негушкото въстание като неразделна част от Гръцката революция, дело на македонските гърци, елинофони, „славофони“ и „влахофони“ (вижте гъркомани). Българската историография също смята въстанието за част от Гръцката революция, но подчертава българския произход на един от водачите на въстанието – Ангел Гацо.^[4] Новата истриография в Република Северна Македония смята въстанието за „първото македонско въстание“ и разглежда и Гацо и Анастасиос Каратасос, наричан Атанас или Тасе Каратасе, като „етнически македонци“.^[5]

Бележки

↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 130. (на гръцки)
↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 131. (на гръцки)
↑ Το Ολοκαύτωμα της Νάουσας // Νάουσα – Επίσημος ιστοχώρος του Δήμου Νάουσας Ημαθίας. Архивиран от оригинала на 2010-08-04. Посетен на 23 февруари 2016.
↑ „История на България. Българско възраждане XVIII – средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.
↑ Stefov, Risto. History of the Macedonian People From Ancient times to the Present. Toronto, Canada, 2015. с. 290.